Наука

Има ли (научнообоснована) връзка между религиозност и морал?

banner-ciela-website


Нужно ли е наличие на религии, за да съществува моралът или двата феномена са независими един от друг? Много хора смятат, че e възмутително и дори богохулство да отричаш свещения произход на морала. За някои тази позиция е обвързана с идеята, че Бог или някое друго божество връчва на всеки човек морално усещане и съвест. За други идеята доказва, че само организирана религия може да учи разликата между доброто и злото. И в двата случая религията ограничава природата на човека, за която са характерни множество “грехове”. Много хора смятат, че религията ни позволява да се въздигнем над природата и ни дава морален компас.

В България (и не само) предимно десни и консервативни партии настояват да се обърнем към религията за морални насоки и вдъхновение. Резултатът е смаляване на разлома между държава и религия – нещо, което НЕ трябва да се случва. Все по-често се обсъжда дали трябва да се забранят абортите, животоподдържащите системи, изкуствените методи за зачеване и други медицински методи, защото те действат срещу заръките на Господ. Религията все по-напористо се опитва да се намърда в училищата, за да може нейните недоказани идеи и тези да се изучават заедно (равно с тях) с добре аргументираните научни теории.

Но налице са множество проблеми, свързани с идеята, че моралът идва от Бог. Един такъв проблем е, че не можем едновременно да кажем, че Бог е добър и че той ни е дал усета за добра или че е лош, но без да се въвлечем в неизбежна тавтология.

Вторият проблем е още по-интересен. Няма морални принципи, които да се споделят само и единствено от вярващи, но не и от агностици или атеисти. Това наблюдение води до друго – атеистите и агностиците не са по-малко морални от вярващите, макар да се ръководят от различни (нерелигиозни) принципи. Те имат еднакво силно (и дори по-силно) чувство за добро или зло, като всеки друг – участват в различни правозащитни организации за правата на животните, защитават правата на хората и протестират, когато усещат, че се случва нещо нередно. Но може да се изкаже и едно противоположно твърдение – религията е карала хората да извършват множество зверства в името на Бог – от заповедта Ной да убие множество хора, до осъществените многобройни Кръстоносни походи и Инквизиция. Това се отнася и за Исляма – война между шиити и сунити, самовзривяващи се хора, жесток тероризъм.

Третият проблем, който се наблюдава, е разпространяването на идентични морални норми и принципи сред видимо различни култури и религии. Моралните норми в китайската култура са идентични с тези на мюсюлмани и християни, макар в китайската култура  религията да е по-слабо застъпена за сметка на философски течения, като конфуцианството. Едно от обясненията е, че Създателят ни е дал универсални морални ценности в самия момент на сътворението. Алтернативата кореспондира с биологичните и геологични факти – моралното учение е в резултат на многохилядна еволюция, което генерира вътрешна интуиция за добро и зло.

Ако приемем, че атеистите нямат морал, защото той е Божия функция, която съответно е отречена от атеистичната философия, то въпросните индивиди би трябвало да мислят само и единствено за себе си, животът им да е задвижван само и единствено от личния си интерес. Но данни от проведени проучвания показват (1), че няма статистически достоверна разлика между моралността на атеисти и религиозни индивиди. Подобни проучвания дават емпирични аргументи, които подкрепят идеята, чe сме надарени с различни психологически способности (като способността да разбираме математика или езици), сред които е и моралната способност, която напътства нашата интуитивна преценка за доброто и злото. Тази интуиция рефлектира върху изхода от събития от милиони години насам. Това е своеобразна еволюция на морала.

Нашите еволюирали интуиции не ни предоставят задължително най-правилния отговор на всяка морална дилема. Това, което е било добро за предците ни може да не е било добро за човешкия вид, а да не говорим за самата планета и всички членове на биосферата. Но прозренията в постоянно изменящия се (например права на животните, евтаназия, международна помощ и други) морален пейзаж не са дошли от религията, а от отражението на човечеството и това, което смятаме за добре изживян живот. Хубаво е да сме наясно с всеобщия набор от морални интуиции, за да можем да се ръководим спрямо тях или да ги нарушим, ако сметнем, че е нужно. Не Бог е източник на морала, а нашата природа и многохилядна човешка история.

Научни проучвания

Untitled-3През 2006 година изследователи от престижния Katholieke Universiteit Leuven, Belgium публикуват статия, в която изследват връзката между моралност и религиозност. Те установяват, че такава връзка не се наблюдава, но се наблюдава нещо изключително притеснително. Религиозните индивиди са склонни да съдят всеки, който не се вписва в рамките, които сами са си поставили, което е признак на слаба моралност. Те съдят хора от различни малцинствени групи, забраняват различни медицински процедури и заклеймяват всеки, който е прибягнал до тях. Да съдиш хора, начина им на живот и личните избори е НЕМОРАЛНО! (2)

През 2014 година екип от престижния University of London публикува научна статия, в която разглежда налична ли е връзка между религия и морал. Отново ясна такава връзка не е видима, но авторите уточняват, че трябва първо да се дефинира какво е морал, какво е религиозност и какво е добро. Връзката между религии и морал е изключително комплексна и тя трябва да бъде разбита на матрица с взаимоотношения помежду им. Някои от аспектите на религиозността може да стимулират моралността, но други я репресират. (3)

През 2014 година психолози от University of Illinois провеждат проучване с 1252 участници, което е публикувано в престижния журнал Sicence, чиито резултати сочат, че разлика в моралните ценности на религиозни и нерелигиозни индивиди няма. Религията не прави по-морални хората. (4).

1) http://www.moralsensetest.com/

2) Religiosity, moral attitudes and moral competence: A critical investigation of the religiosity-morality relation; Bart DuriezBart Soenens; International Journal of Behavioral Development Vol 30, Issue 1, pp. 76 – 83

3) Religion and Morality; Ryan McKay, Harvey Whitehouse; Psychol Bull. 2015 Mar; 141(2): 447–473. Published online 2014 Dec 22. doi: 10.1037/a0038455

4) Morality in everyday life; WILHELM HOFMANN, DANIEL C. WISNESKI, MARK J. BRANDT, LINDA J. SKITKA; SCIENCE12 SEP 2014 : 1340-1343

banner-ciela-website

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!

banner-ciela-website

Share this Story
Load More Related Articles
Load More By biologist
Load More In Наука

Facebook Comments

Check Also

Мръсен въздух (част 5): мръсният въздух прави SARS-COV-2 по-инфекциозен и смъртоносен

Научните изследвания относно замърсяването на въздуха са изключително ...

Facebook

shares