Наука
Има ли (научно обоснована) връзка между религиозност и морал?

Има ли (научно обоснована) връзка между религиозност и морал?

Нужно ли е наличие на религии, за да съществува моралът или двата феномена са независими един от друг? Много хора смятат, че e възмутително и дори богохулство да отричаш свещения произход на морала. За някои тази позиция е обвързана с идеята, че Бог или някое друго божество връчва на всеки човек морално усещане и съвест. За други идеята доказва, че само организирана религия може да учи разликата между доброто и злото. И в двата случая религията ограничава природата на човека, за която са характерни множество “грехове”. Много хора смятат, че религията ни позволява да се въздигнем над природата и ни дава морален компас.

В България (и не само) предимно десни и консервативни партии настояват да се обърнем към религията за морални насоки и вдъхновение. Резултатът е смаляване на разлома между държава и религия – нещо, което НЕ трябва да се случва. Все по-често се обсъжда дали трябва да се забранят абортите, животоподдържащите системи, изкуствените методи за зачеване и други медицински методи, защото те действат срещу заръките на Господ. Религията все по-напористо се опитва да се намърда в училищата, за да може нейните недоказани идеи и тези да се изучават заедно (равно с тях) с добре аргументираните научни теории.

Но налице са множество проблеми, свързани с идеята, че моралът идва от Бог. Един такъв проблем е, че не можем едновременно да кажем, че Бог е добър и че той ни е дал усета за добра или че е лош, но без да се въвлечем в неизбежна тавтология.

Вторият проблем е още по-интересен. Няма морални принципи, които да се споделят само и единствено от вярващи, но не и от агностици или атеисти. Това наблюдение води до друго – атеистите и агностиците не са по-малко морални от вярващите, макар да се ръководят от различни (нерелигиозни) принципи. Те имат еднакво силно (и дори по-силно) чувство за добро или зло, като всеки друг – участват в различни правозащитни организации за правата на животните, защитават правата на хората и протестират, когато усещат, че се случва нещо нередно. Но може да се изкаже и едно противоположно твърдение – религията е карала хората да извършват множество зверства в името на Бог – от заповедта Ной да убие множество хора, до осъществените многобройни Кръстоносни походи и Инквизиция. Това се отнася и за Исляма – война между шиити и сунити, самовзривяващи се хора, жесток тероризъм.

Третият проблем, който се наблюдава, е разпространяването на идентични морални норми и принципи сред видимо различни култури и религии. Моралните норми в китайската култура са идентични с тези на мюсюлмани и християни, макар в китайската култура  религията да е по-слабо застъпена за сметка на философски течения, като конфуцианството. Едно от обясненията е, че Създателят ни е дал универсални морални ценности в самия момент на сътворението. Алтернативата кореспондира с биологичните и геологични факти – моралното учение е в резултат на многохилядна еволюция, което генерира вътрешна интуиция за добро и зло.

Ако приемем, че атеистите нямат морал, защото той е Божия функция, която съответно е отречена от атеистичната философия, то въпросните индивиди би трябвало да мислят само и единствено за себе си, животът им да е задвижван само и единствено от личния си интерес. Но данни от проведени проучвания показват (1), че няма статистически достоверна разлика между моралността на атеисти и религиозни индивиди. Подобни проучвания дават емпирични аргументи, които подкрепят идеята, чe сме надарени с различни психологически способности (като способността да разбираме математика или езици), сред които е и моралната способност, която напътства нашата интуитивна преценка за доброто и злото. Тази интуиция рефлектира върху изхода от събития от милиони години насам. Това е своеобразна еволюция на морала.

Нашите еволюирали интуиции не ни предоставят задължително най-правилния отговор на всяка морална дилема. Това, което е било добро за предците ни може да не е било добро за човешкия вид, а да не говорим за самата планета и всички членове на биосферата. Но прозренията в постоянно изменящия се (например права на животните, евтаназия, международна помощ и други) морален пейзаж не са дошли от религията, а от отражението на човечеството и това, което смятаме за добре изживян живот. Хубаво е да сме наясно с всеобщия набор от морални интуиции, за да можем да се ръководим спрямо тях или да ги нарушим, ако сметнем, че е нужно. Не Бог е източник на морала, а нашата природа и многохилядна човешка история.

Научни проучвания

Untitled-3През 2006 година изследователи от престижния Katholieke Universiteit Leuven, Belgium публикуват статия, в която изследват връзката между моралност и религиозност. Те установяват, че такава връзка не се наблюдава, но се наблюдава нещо изключително притеснително. Религиозните индивиди са склонни да съдят всеки, който не се вписва в рамките, които сами са си поставили, което е признак на слаба моралност. Те съдят хора от различни малцинствени групи, забраняват различни медицински процедури и заклеймяват всеки, който е прибягнал до тях. Да съдиш хора, начина им на живот и личните избори е НЕМОРАЛНО! (2)

През 2014 година екип от престижния University of London публикува научна статия, в която разглежда налична ли е връзка между религия и морал. Отново ясна такава връзка не е видима, но авторите уточняват, че трябва първо да се дефинира какво е морал, какво е религиозност и какво е добро. Връзката между религии и морал е изключително комплексна и тя трябва да бъде разбита на матрица с взаимоотношения помежду им. Някои от аспектите на религиозността може да стимулират моралността, но други я репресират. (3)

През 2014 година психолози от University of Illinois провеждат проучване с 1252 участници, което е публикувано в престижния журнал Sicence, чиито резултати сочат, че разлика в моралните ценности на религиозни и нерелигиозни индивиди няма. Религията не прави по-морални хората. (4).

1) http://www.moralsensetest.com/

2) Religiosity, moral attitudes and moral competence: A critical investigation of the religiosity-morality relation; Bart DuriezBart Soenens; International Journal of Behavioral Development Vol 30, Issue 1, pp. 76 – 83

3) Religion and Morality; Ryan McKay, Harvey Whitehouse; Psychol Bull. 2015 Mar; 141(2): 447–473. Published online 2014 Dec 22. doi: 10.1037/a0038455

4) Morality in everyday life; WILHELM HOFMANN, DANIEL C. WISNESKI, MARK J. BRANDT, LINDA J. SKITKA; SCIENCE12 SEP 2014 : 1340-1343

Share this Story

Подобни публикации

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Харесайте ни във facebook

За biologist

I fucking love science! Микробиолог, science enthusiast, по дефиниция на БГ законодателството се водя "млад учен", просто любопитен. Геймър, меломан, киноман. MARVEL FAN! Млад съм, което явно за много хора е проблем. За други щеше да е проблем, ако бях брадат старец :D Няма угодия. https://www.facebook.com/munroe90

Статии в снимки