Отворено писмо до Председателя на Българската академия на науките относно Проф. Лъчезар Филипов

До акад. Юлиан Ревалски, Председател на Българската академия на науките
чл.кор. проф. дтн инж. Петър Гецов, Директор на Института за космически изследвания и технологии

Отворено писмо

Уважаеми акад. Ревалски,
Уважаеми проф. Гецов,

Ние сме студенти и докторанти в областта на природните и инженерните науки в България и чужбина, обединени от загрижеността си за българската наука и имиджа ѝ пред българските граждани. Голяма част от финансирането на БАН идва от данъкоплатците и ние считаме, че българските учени са длъжни да бъдат отговорни към гражданите, да заявяват позициите си по водещи проблеми и да бъдат активна част от обществото! Поради това се обръщаме към ръководството на БАН и ИКИТ, за да Ви призовем да изразите мнението си и да предприемете конкретни действия по проблем, който засяга доверието на българските граждани към научната институция. Става въпрос за широко огласяваните медийни изказвания на учен от Академията, доц. д-р Лъчезар Филипов, ръководител на секция Астрофизика и Космическа динамика към ИКИТ на БАН. В редица свои интервюта в последните три години той разпространява твърдения, характерни за научната фантастика, представяйки ги като доказани факти. Примери за неправилните научни твърдения на г-н Филипов може да намерите в приложението към писмото.

Ние считаме, че това медийно поведение е недопустимо, и безвъзвратно накърнява авторитета на Академията и в частност ИКИТ. Всичко това бива извършвано от позицията му на служител в БАН, при това представян от медиите с научната титла „професор“. Крайно време е хората, ръководещи съответните институции, да предприемат превантивни действия относно медийното поведение на г-н Филипов. В противен случай остава ясното впечатление, че Вие насърчавате системната дезинформация на обществото. Ние считаме това за морално престъпление срещу българската наука.

Изискваме да изясните дали БАН стои зад финансирането на крайно нелепите „академични“ дейности на г-н Филипов, свързани с организиране на конференции по теми в разрез със световните научни норми, като например „Контакт с извънземни цивилизации и новата парадигма – бъдещето на човечеството“. Считате ли, че поведението на г-н Филипов представя адекватно изследователския капацитет на институцията, която обединява професионалисти, занимаващи се със сериозни научни изследвания?

След преглед на научните публикации на г-н Филипов през последните 13 години забелязваме, че работата му на изследовател в областта на акреционните дискове или остава скрита за широката научна общност, или просто липсва. Фактът, че този „учен“ е една от най-често срещаните личности, представящи БАН в медиите, отблъсква нас – младите хора, желаещи да се занимаваме със сериозни научни изследвания, от Академията. Ние се чувстваме накърнени от факта, че гражданите на Република България асоциират БАН с пародията на наука, която г-н Филипов пропагандира в медийните си изяви, и не желаем да бъдем част от институция, която толерира подобни действия.

Ако искате да промените това, за да се спре съзнателното погребване на авторитета на българските научни институции, предприемете конкретни действия за отстраняването от длъжност на г-н Филипов!

С уважение,
Станислав Стоянов, Университет на Констанц, Германия
Зорница Белчева, Университет на Бат, Великобритания
Дилян Христов, Университет на Кеймбридж, Великобритания
Иван Терзиев, Технически университет – София
Христина Илиева, Университет на Дърам, Великобритания
Ангел Янков, СУ „Св. Климент Охридски“
Георги Кирицов, СУ „Св. Климент Охридски“
Александрина Янева, СУ „Св. Климент Охридски“
Ралица Манчева, СУ „Св. Климент Охридски“
Любомир Симеонов, СУ „Св. Климент Охридски“
Михаил Коцев, Университет на Дърам, Обединено кралство
Цветелина Иванова, СУ „Св. Климент Охридски“
Стефан Георгиев, СУ „Св. Климент Охридски“
Пенчо Бейков, СУ „Св. Климент Охридски“
Матьо Иванов, Университет на Кардиф, Великобритания
Любомира Иванова, СУ „Св. Климент Охридски“
Християн Михайлов, СУ „Св. Климент Охридски“
Чавдар Дуцов, СУ ,,Св. Климент Охридски’’
Александър Начев, Университет на Абърдийн, Великобритания
Венцислав Димитров, СУ „Св. Климент Охридски“
Яница Пехова, Университет на Уорик, Великобритания
Бела Димова, Университет на Кеймбридж, Великобритания
Светлин Тотев, Университет на Кеймбридж, Великобритания
Неделчо Ласков, Университет на Ливърпул, Великобритания
Деана Тенева, Университет на Абърдийн, Великобритания
Юлия Янчева, Университет на Манчестър, Великобритания
Григори Матеин, Университет на Кеймбридж, Великобритания
Александър Макелов, Масачузетски Технологичен Институт, САЩ
Кристина Кирова, Университет на Глазгоу, Великобритания Антоанета Аврамова, СУ ,,Св. Климент Охридски’’
Момчил Молнар, Университет на Колорадо, Болдър, САЩ
Димитър Димитров, Университет на Шефилд, Великобритания
Ивайло Полихронов, Технически университет – София
Каролина-Вержиния Николова, Университет на Бат, Великобритания
Мария Иванова, Университет на Сейнт Андрюс, Великобритания

Лъчезар Тодоров, Университет на Дърам, Великобритания
Надежда Стефанова, СУ „Св. Климент Охридски“
Наско Стаменов, СУ „Св. Климент Охридски“
София Иванова, СУ „Св. Климент Охридски“
Йордан Даракчиев, СУ „Св. Климент Охридски“
Вероника Колева, СУ „Св. Климент Охридски“
Цанимир Ангелов, СУ „Св. Климент Охридски“
Петър Тодоров, СУ „Св. Климент Охридски“
Любен Петров, СУ „Св. Климент Охридски“
Михаела Николова, СУ „Св. Климент Охридски“
Мирна Матов, СУ „Св. Климент Охридски“
Калоян Георгиев, СУ „Св. Климент Охридски“
Лазар Канелов, Технически университет – София
Петър Ефтимов, СУ „Св. Климент Охридски“
Даниел Цветков, Университет на Глазгоу, Великобритания
Цветослав Николов, Технически университет – София
Марин Шаламанов, СУ „Св. Климент Охридски“
Цветан Симеонов, Германски изследователски център за науки за Земята, Потсдам, Германия
Милен Минев, СУ „Св. Климент Охридски“
Юлия Маркова, Университет на Глазгоу, Великобритания
Кристиан Георгиев, СУ „Св. Климент Охридски“
Стефан Граматиков, Технически университет – София
Александър Колев, Университет на Дънди, Великобритания
Борис Янчев, Университет на Глазгоу, Великобритания
Милена Великова, Университет на Единбург, Великобритания
Елица Банкова, Университет на Единбург, Великобритания
Данаил Пенев, Университет на Глазгоу, Великобритания
Здравко Иванов, Университет на Глазгоу, Великобритания
Инна Иванова, Университет на Глазгоу, Великобритания
Иван Попов, Мюнхенски Технически Университет, Германия
Янина Методиева, Куийнс Юнивърсити Белфаст и Обсерватория Арма, Ирландия
Александър Иванов, Университет на Оксфорд, Великобритания
Йордан Стефанов, ПУ “Паисий Хилендарски”

Приложение
Цитати от интервюта на Лъчезар Филипов

„Има открити форми на живот на Венера.“ [1]

„От учените се избягва информацията, че руските сонди „Венера 12“ и „Венера 13“ са открили цветя, гущери и скорпиони на Венера. Те са се движили бавно заради високото налягане на повърхността, което ги притиска.“ [1]

„Сега търсим живот на Марс, защото там атмосферата е горе-долу подобна на земната.“ [1]

„Да, гущерите на Венера са заснети и са истински!“ [1]

„Скорпионите на Венера не са абсолютно копие на земните.“ [1]

„На Венера няма слънчева светлина, защото е обвита с плътна обвивка.“ [1]

„Цветята на Венера са с венчелистчета и се опрашват редовно, което говори за наличие на някакъв вид насекоми.“ [1]

„В днешно време учените укриват информация, която не могат да обяснят. Това е масова практика.“ [1]

„1947г. са паднали чиниите в Америка. Същите чинии са падали и в Русия, Япония и Англия. В Англия летящата чиния е излитала и кацала три дена, и военните са можели да отидат и да я пипнат.“ [1]

„Имаме снимки, на които се вижда, че извънземните са ходили на църква, и те много приличат на нашите ангели, светещи малки човечета с ореоли около главите си.“ [1]

„Норвежките ми колеги в [уфологията] говорят за портал!“ [1]

„Студентите в Норвегия редовно правят лагери, за да наблюдават НЛО-та.“ [1]

„В Норвегия се пишат дисертации, свързани с НЛО-та и извънземни. Там дори има и специалност в университета за изследване на подобни обекти.“ [1]

„Аз от три години се опитвам да създам академична организация в България, която да се занимава с изследване на извънземни. “ [1]

„В България навсякъде има зони на аномалии, които могат да бъдат свързвани с присъствие на извънземните.“ [1]

„Исторически, [извънземните] са били на Земята много пъти.“ [2]

„Да, извънземните вече са тук!“ [2]

„[Извънземните] летят от планета на планета, от галактика на галактика.“ [2]

„Тесла е доказал, че от Космоса може да се тегли чиста енергия.“ [2]

„Военните и учените ги е страх от извънземните.“ [2]

„Разделението между наука и религия ни лишава сега от ориентация за това какво е съзнание.“ [2]

„Леонардо да Винчи, Тесла и Айнщайн заявяват, че всичко, което са създали, им е дошло от някъде.“ [2]

„Всичките мисии Аполо, които са летели до Луната, са били следвани от НЛО-та. Това е документирано и никой не го отрича.“ [2]

„До военния санаториум в Банкя през 1976г. е кацало НЛО.“ [2]

„НАСА започна от скоро непрекъснато да публикува кадри с НЛО.“ [2]

„НЛО-та хвърчат непрекъснато под нас, над нас.“ [2]

„[Извънземните] не винаги са хуманоиди.“ [2]

„Много хора са забравили, че когато „Аполо 11“ каца на Луната, по същото време много близо до него каца също и руската сонда „Луна 13“. “ [3]

„Американците са имали център в Холивуд, в който да симулират условията на Луната, за да може, ако нещо се провали с мисията „Аполо“, да имат резервен план.“ [3]

„На Луната от много години се наблюдават аномалии от типа на прелитащи обекти, но поради това, че не могат да се обяснят, са пропускани.“ [3]

„Руски луноход, докато е бил на Луната, е заснел обекти около него, които са го следвали, и това се знае от руснаците.“ [3]

„Кенеди и Хрушчов са имали данни за това, че Луната е била заселена от друга цивилизация.“ [3]

„Целенасочено нямаме кадри от обратната страна на Луната.“ [3]

„По всякаква вероятност има извънземни бази на Луната.“ [3]

„Съвременната наука разполага с много факти, които доказват наличието на извънземни.“ [4]

„Изънземните вече са били на Земята и са ни давали информация.“ [4]

Избраните цитати са от следните интервюта на г-н Филипов:

[1] „Учени разкриха: На Венера са открити цветя, гущери и скорпиони“, 10.11.2016г., в предаването „Тази Сутрин“ по bTV.
[2] „Проф. Лъчезар Филипов: Гответе се за среща с извънземните!“, 08.02.2014г., в предаването „Горещо с Венета Райкова“ по Нова телевизия.
[3] „От другата страна на Луната“, 05.07.2014г., в предаването „Въпрос на гледна точка“ по News 7.
[4] „Проф. Лъчезар Филипов, ИКИТ-БАН: Извънземни цивилизации могат да помогнат на човечеството“, 01.11.2016г., в предаването „Студио БТА“ по БТА.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!