Наука
Хората не знаят какво е “детоксикация”…

Хората не знаят какво е “детоксикация”…

Пролетта идва, а всеки я свързва с настъпващ период за “преичстване” на тялото, провеждане на детоксикация на организма, премахване на токсините. Но хората не знаят как да го направят, а за “щастие” много търговски продукти и екипи са готови да помогнат на нуждаещите се. Лекциите и брошурките включват описание на чайове, които да се пият, процедури за детоксикиране, храни за детоксикиране, гладуване и дори някои по-инвазивни и притеснителни методи.

Детоксикиращи лепенки за крака. Може би е хубаво краката първо да се мият?

Детоксикиращи лепенки за крака. Може би е хубаво краката първо да се мият?

Прибягване до подобни практики и вярата на “специалисти”, които препоръчват изпълнението им, разкрива един шокиращ факт – хората не знаят как функционира собственото им тяло, храносмилателната и отделителна системи. Това е факт, който търговците използват умело, за да го “монетаризират” - превърнат в печалба. Липсата на знания и информация винаги е печелившо за някого, най-често недоброжелатели.

Хората трябва да се запитат от какво всъщност се пречистват… Някой въобще може ли конкретно да посочи кои са токсините, да посочи имената им, а защо не и  механизмите, с които ни вредят? Въведени са и термини, които се употребяват широко, но отново са без конкретно (медицинско) значение – затлачване, плаки и подобни.

Грешни представи за тялото

Ако трябва да бъде илюстриран механизма на действие на детоксикацията, то той би бил доста елементарен. Масовата представа е, че в резултат на “нездравословен” начин на живот и поемане на множество “токсини” с храната, се образуват плаки, които “затлачват” организма. Приемането на детоксикиращи чайове (уж) премахва плаките. Механизмът очевидно наподобява отпушването на отходни канали – изливане на огромно количество вода, за да отмият токсините, а ако е нужно и прилагане на агресивни агенти, които не са Тубофло (за канали), а  в случая са детоксикиращи отвари, чайове, сокове и други. Представата за организма е прав, линеен канал, който се задръства и има нужда от периодична профилактика…

Действителността е значително по-комплексна. Противно на масовото мнение, тялото може да се справя с разграждането на огромен спектър на съединения (дори екзотични), а хидролизата започва още в устната кухина по време на дъвкателния процес. Още в училище се учи, че в устната кухина по време на слюнкоотделяне се отделят ензими, които разграждат въглехидрати и най-вече амилолитични такива – разграждат нишесте, което е основен компонент на растителните храни (хляб, паста, картоги, чипсове и други). Стомашните сокове са силно киселинни, които осъществяват киселинна хидролиза на попадналата храна. Намират се и кисели протеолитични ензими, които разграждат хранителните протеини до малки пептиди и единични аминокиселини, които могат да се абсорбират от тялото и да участват в синтеза на протеини или да претърпят трансформации в други съединения. Отново противно на масовото мнение, тялото не абсорбира всичко, като гъба. Клетките не абсорбират огромните хранителни макромолекули (една от най-елементарните причини е, че клетъчните пори не пропускат свободно огромни молекули), затова е нужно полимерите (протеини, сложни въглехидрати, нуклеинови киселини) да бъдат разградени до съставните им мономери, за да се абсорбират. В стомаха се разграждат и мастните съединения (които също се смята, че “затлачват” организма) чрез участие на липазни и фосфолипазни ензими.

Но тялото може да се справи и не само с тривиални компоненти, но и с екзотични съединения. Тялото може да се справи само с оксидативния стрес, който се причинява от свободните кислородни форми (ROS, свободни радикали). Нещо повече, то поддържа постоянен баланс, известна концентрация от ROS, които използва за клетъчна сигнализация, унищожаване на патогени и други функции. В този ред на мисли, приемът на външни източници на антиоксиданти (част от детоксикиращите режими) може да наруши вътрешната хомеостаза.

Тялото ни дори може да се справи с множество нехранителни съединения, които са биоактивни, могат да ни навредят и е хубаво да не присъстват дълго в него. Тези съединения се класифицират в сборното наименувание ксенобиотици – лекарства, отровни вещества, естествени замърсители. Те се трансформират от ензими в черния дроб – оксигенази, оксидази, редуктази, различни трансферази и други. Подобни трансформационни реакции не са характерни само за многоклетъчните организми, но и за бактериите (при тях разнообразието е по-голямо), които се използват в екологичните биотехнологии – биоремедиация. Има създадени технологии за очистване на пестициди и други замърсители в почвата от бактериални популации с подходяща активност.

Примери:

Някои бои, които се използват в козметиката и хранителната индустрия (хризоидин, судан 1 и други азо бои) се метаболизират без проблем в тялото. Азо боите се атакуват от чернодробни редуктази – ензими, които катализират конверсията им до смесица от амини. Въпросните ензими са със слаба активност, но в помощ идва чревната микрофлора.

Освен оцветители, в храните се добавят и подсладители – цикламат или захарин. И двата преминават през тялото директно в урината без никакви метаболитни промени и без да причинят вреди.

Бензоената киселина, която се използва, като консервант, се свързва с глицин, за да се формира хипурова киселина, която се отделя от тялото изцяло. Деривати на пара-алкил-бензоена киселина и различни естери широко се използват, като консерванти и се хидролизират напълно от тялото.

Тялото ни може да метаболизира дори популярни пестициди, като феноксиоцетна киселина (хербецид), която е водоразтворима и бързо се елиминира.

Органофосфатните инсектициди (паратион, малатион) се метаболизират до крайни съединения пара-аминофеноли, които се отделят чрез урината.

Някои растителни компоненти, като гликозиди се метаболизират от човешката чревна микрофлора. Терпените могат да се метаболизират от различни ензими на различни метаболитни пътища, включително и бета окисление. Кофеинът може да се подложи на деметилиране и да се екскретира чрез урината.

Ксилолът се метаболизира до няколко различни киселини в тялото и се екскретира чрез урината, като съединения, свързани с глицин или глюкоронид.

 Разбира се има и множество съединения, които не могат да се намерят в храните и напитките, които поглъщаме и трудно се екскретират от тялото. Често те се свързват с различни тъкани трайно. Наличието на “токсини” в тялото не означава, че те могат да бъдат премахнати чрез вода и чайове.

Сякаш остава едно неразбиране и много хора бъркат процеса по отслабване с пречистване. Самоубеждението за положителни резултати, самодоволството и чувството за лекота не индикират, че е постигнато премахване на токсини.

Инвестицията в подобни практики е ненужна, а понякога и опасна. Някои прaкатикуващи рекламират детоксикация, при която напоени торбички за кафе се прилгат в ануса. При подобни “експерименти” са настъпвали усложнения…

 

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Харесайте ни във facebook

Абонамент по пощата

Абонирайте се към нашия сайт

Статии в снимки

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!