Пролетта идва, а всеки я свързва с настъпващ период за “преичстване” на тялото, провеждане на детоксикация на организма, премахване на токсините. Но хората не знаят как да го направят, а за “щастие” много търговски продукти и екипи са готови да помогнат на нуждаещите се. Лекциите и брошурките включват описание на чайове, които да се пият, процедури за детоксикиране, храни за детоксикиране, гладуване и дори някои по-инвазивни и притеснителни методи.
Детоксикиращи лепенки за крака. Може би е хубаво краката първо да се мият?
Прибягване до подобни практики и вярата на “специалисти”, които препоръчват изпълнението им, разкрива един шокиращ факт – хората не знаят как функционира собственото им тяло, храносмилателната и отделителна системи. Това е факт, който търговците използват умело, за да го “монетаризират” - превърнат в печалба. Липсата на знания и информация винаги е печелившо за някого, най-често недоброжелатели.
Хората трябва да се запитат от какво всъщност се пречистват… Някой въобще може ли конкретно да посочи кои са токсините, да посочи имената им, а защо не и механизмите, с които ни вредят? Въведени са и термини, които се употребяват широко, но отново са без конкретно (медицинско) значение – затлачване, плаки и подобни.
Грешни представи за тялото
Ако трябва да бъде илюстриран механизма на действие на детоксикацията, то той би бил доста елементарен. Масовата представа е, че в резултат на “нездравословен” начин на живот и поемане на множество “токсини” с храната, се образуват плаки, които “затлачват” организма. Приемането на детоксикиращи чайове (уж) премахва плаките. Механизмът очевидно наподобява отпушването на отходни канали – изливане на огромно количество вода, за да отмият токсините, а ако е нужно и прилагане на агресивни агенти, които не са Тубофло (за канали), а в случая са детоксикиращи отвари, чайове, сокове и други. Представата за организма е прав, линеен канал, който се задръства и има нужда от периодична профилактика…
Действителността е значително по-комплексна. Противно на масовото мнение, тялото може да се справя с разграждането на огромен спектър на съединения (дори екзотични), а хидролизата започва още в устната кухина по време на дъвкателния процес. Още в училище се учи, че в устната кухина по време на слюнкоотделяне се отделят ензими, които разграждат въглехидрати и най-вече амилолитични такива – разграждат нишесте, което е основен компонент на растителните храни (хляб, паста, картоги, чипсове и други). Стомашните сокове са силно киселинни, които осъществяват киселинна хидролиза на попадналата храна. Намират се и кисели протеолитични ензими, които разграждат хранителните протеини до малки пептиди и единични аминокиселини, които могат да се абсорбират от тялото и да участват в синтеза на протеини или да претърпят трансформации в други съединения. Отново противно на масовото мнение, тялото не абсорбира всичко, като гъба. Клетките не абсорбират огромните хранителни макромолекули (една от най-елементарните причини е, че клетъчните пори не пропускат свободно огромни молекули), затова е нужно полимерите (протеини, сложни въглехидрати, нуклеинови киселини) да бъдат разградени до съставните им мономери, за да се абсорбират. В стомаха се разграждат и мастните съединения (които също се смята, че “затлачват” организма) чрез участие на липазни и фосфолипазни ензими.
Но тялото може да се справи и не само с тривиални компоненти, но и с екзотични съединения. Тялото може да се справи само с оксидативния стрес, който се причинява от свободните кислородни форми (ROS, свободни радикали). Нещо повече, то поддържа постоянен баланс, известна концентрация от ROS, които използва за клетъчна сигнализация, унищожаване на патогени и други функции. В този ред на мисли, приемът на външни източници на антиоксиданти (част от детоксикиращите режими) може да наруши вътрешната хомеостаза.
Тялото ни дори може да се справи с множество нехранителни съединения, които са биоактивни, могат да ни навредят и е хубаво да не присъстват дълго в него. Тези съединения се класифицират в сборното наименувание ксенобиотици – лекарства, отровни вещества, естествени замърсители. Те се трансформират от ензими в черния дроб – оксигенази, оксидази, редуктази, различни трансферази и други. Подобни трансформационни реакции не са характерни само за многоклетъчните организми, но и за бактериите (при тях разнообразието е по-голямо), които се използват в екологичните биотехнологии – биоремедиация. Има създадени технологии за очистване на пестициди и други замърсители в почвата от бактериални популации с подходяща активност.
Примери:
Някои бои, които се използват в козметиката и хранителната индустрия (хризоидин, судан 1 и други азо бои) се метаболизират без проблем в тялото. Азо боите се атакуват от чернодробни редуктази – ензими, които катализират конверсията им до смесица от амини. Въпросните ензими са със слаба активност, но в помощ идва чревната микрофлора.
Освен оцветители, в храните се добавят и подсладители – цикламат или захарин. И двата преминават през тялото директно в урината без никакви метаболитни промени и без да причинят вреди.
Бензоената киселина, която се използва, като консервант, се свързва с глицин, за да се формира хипурова киселина, която се отделя от тялото изцяло. Деривати на пара-алкил-бензоена киселина и различни естери широко се използват, като консерванти и се хидролизират напълно от тялото.
Тялото ни може да метаболизира дори популярни пестициди, като феноксиоцетна киселина (хербецид), която е водоразтворима и бързо се елиминира.
Органофосфатните инсектициди (паратион, малатион) се метаболизират до крайни съединения пара-аминофеноли, които се отделят чрез урината.
Някои растителни компоненти, като гликозиди се метаболизират от човешката чревна микрофлора. Терпените могат да се метаболизират от различни ензими на различни метаболитни пътища, включително и бета окисление. Кофеинът може да се подложи на деметилиране и да се екскретира чрез урината.
Ксилолът се метаболизира до няколко различни киселини в тялото и се екскретира чрез урината, като съединения, свързани с глицин или глюкоронид.
Разбира се има и множество съединения, които не могат да се намерят в храните и напитките, които поглъщаме и трудно се екскретират от тялото. Често те се свързват с различни тъкани трайно. Наличието на “токсини” в тялото не означава, че те могат да бъдат премахнати чрез вода и чайове.
Сякаш остава едно неразбиране и много хора бъркат процеса по отслабване с пречистване. Самоубеждението за положителни резултати, самодоволството и чувството за лекота не индикират, че е постигнато премахване на токсини.
Инвестицията в подобни практики е ненужна, а понякога и опасна. Някои прaкатикуващи рекламират детоксикация, при която напоени торбички за кафе се прилгат в ануса. При подобни “експерименти” са настъпвали усложнения…
