Наскоро медиите гръмнаха със сензационната новина, че пържените картофки и препечените филийки причиняват рак… Причината е, че при пържене и печене се образува веществото акриламид. Много стряскащо наистина. Но науката не подкрепя подобни аргументи. Моля, не ми пипайте картофките!
Източник на това разкритие е IARC (международна агенция за изследване на рака), който според мен е прекалено сензационен. Периодично излиза със становища, които по-скоро стресират населението, но не разкриват реалния риск. Агенцията не дава количествена оценка на риска, а просто казва, че определено вещество или продукт може да причинява рак. Много вещества могат да причиняват рак, но в какви количества и изложени ли са на такива хората?
За щастие науката опровергава всякакви такива имагинерни рискове. Акриламидът може да е изключително опасен, но в огромни дози. Използва се в тежката индустрия, a работници, които са го вдишвали са били тежко интоксикирани. Доказано е, че огромни дози причиняват рак при мишки и затова вероятно се акриламидът е класифициран, като “вероятен карциноген за хората“.
Но научният консенсус е непоклатим: „Към момента няма доказателства, които да свързват акриламида с онкологичните заболявания.“ (1). Но не може да се каже, че подобна връзка не е търсена, тя просто не може да се открие.
През 2003 година е публикувано проучване в престижния журнал British Journal of Cancer (2), което стига до заключение, че няма данни, които да доказват, че излагането на количества акриламид, които типично се срещат в хранителните продукти, да водят до развитие на рак на бъбреците, пикочния мехур или червата.
През 2015 година EFSA (европейският орган, който се занимава с безопасността на храните) публикува обширен доклад, в който са разгледани резултатите на 16 проучвания и 36 публикации. В заключението е описано, че спрямо наличните до този момент епидемиологични проучвания, приемът на акриламид не е свързан с увеличен риск от най-често срещаните видове рак – на дихателните пътища, на гърдата, на простата и на пикочния мехур (3).
И нека да не подхранваме страхове с клишета от сорта на „отсъствието на доказателства не е доказателства за отсъствие“. Очевидно са положени много усилия за откриване на подобна връзка (между акриламида в храните и раковите заболявания), но такава не е открита. Нека не живеем в излишни страхове.
Но не е учудващо, че не е открита връзка в множеството проучвания имайки предвид предоставените данни от европейските органи (EFSA). Изчислената BMDL10 (!) стойност на аклриламида е 170 µg/kg телесна маса на ден. Стойността индикира какво количесто не би довело до появя на тумури при мишки. Данните от множество диетологични изследвания върху хора показват, че типичният прием на акриламид варира между 0.56 – 1.1 µg/кг на ден. Или един 80 килограмов човек не приема повече от 80.8 µg на ден. Отново според доклада на EFSA (3), в един килограм пържени картофи има 239 µg. Ако ядете всеки ден по 1 килограм картофи, може би би било опасно за вас.
Всичко изказано до тук трябва да ни успокои. Това, от което трябва да се притесняваме обаче, е самата храна. Хората злоупотребяват с нея, водят заседнал начин на живот, не спортуват, а това води и до наднормено тегло. Това са рискови фактори за много сериозни заболявания.
Не трябва да се притесняваме от няколко микрограма вещество, за което не сме чували до днес, а от личния си „лайфстайл“.
Научна литература:
2) http://www.nature.com/bjc/journal/v88/n1/full/6600726a.html
3) http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2015.4104/epdf
