Наука
Не, няма наркотици в лютениците…

Не, няма наркотици в лютениците…

Вчера всички медии гръмнаха със сензацията, че в лютеницата ни има наркотици. Но трябва да сме значително по-скептични към подобни стряскащи новини, защото много често са преувеличени.

Със самата сензация имам няколко много сериозни проблема. А текстът, който коментирам е от съобщение публикувано в offnews, което касае “Активни потребители” и “Център по биология на храните”.

1) Откритото съединение е олеамид . Д-р Сергей Иванов от “Център по биология на храните” го описва, като наркотик и индустриален “химикал”. Но може би по-точното описание би било органично съединение, което е дериват на олеиновата киселина и се наблюдава естествено в природата. Открива се естествено в ликвора, кръвната плазма и да – може да индуцира сън. Може да взаимодейства с канабиноидните рецептори (CB1 и CB2), но в in vitro условия при изключително високи дози (10 микромола) каквито в in vivo трудно биха се наблюдавали (източник). В природата има много съединения, които могат да взаимодействат с CB1 и CB2 рецепторите, но не бива да се поставя знак за равенство с различни може би наркотични вещества. Грешно е…

И отново да припомня, че “дозата определя отровата”. В този ред на мисли трябва да се запитаме:

- Опасен ли е олеамидът?

- Ако да, в какви количества?

- Възможно ли е опасни количества да има в храната?

Отговорите на тези въпроси не се дават от “Активни потребители”, но само се споменава, че е “наркотик”. Много незадоволително. Искам да спомена само, че клетките ни се синтезира ензими - амид хидролази, които безпрепятствено “деградират” наличния олеамид. Освен това въпросното съединение се използва за обезболяване в китайската медицина. Намира се в растението, което в България е познато под името финап.

2) Не е ясно какво точно е търсено:

“Търсихме оцветители. Попаднахме на неизвестно вещество. След два-три месеца из лаборатории в Европа се установи какво е то – индустриалният химикал олеамид”, разказа д-р Иванов.

Този цитат ме озадачава. Той подсказва, че на това вещество са се натъкнали случайно, но подобни случайности в аналитичната химия няма. В аналитичната химия няма как да попаднеш на “неизвестно вещество”, за което са нужни 3 месеца, за да бъде идентифицирано. Когато се прави анализ на храна, винаги се търсят “известни вещества”. Причината е, че за всяко вещество (или група вещества – витамини, мастни киселини или техни деривати) има конкретно разработена стандартизирана методика, която гарантира максимално точен резултат. В случая химиците могат да проверят за наличие на ограничен брой съединения. При получаване на проба за анализ, клиентът заявява конкретно какви съединения иска да бъдат проверени за наличие. Клиентът изрично трябва да е заявил анализ на “олеамид” или пък на конкретна група съединения, в която се включва и олеамид.

За качеството на анализа може само да се гадае. В новинарските сайтове се съобщава за наличие на олеамид в границите 0,1% – 1%, което е огромна вариация. Притеснително висока вариация. Може би е от значение да се конкретизира, а не да се гадае дали наличието е 0,1% от масата на пробата или десет пъти по-голямо – 1%.

3) Представителната извадка е съмнителна ограничена.

Изключително е притеснително, че в изследванията не са включени продукти, които са класифицирани, като био. Причината е, че “Искахме да изследваме масовите” . Това не прави извадката представителна, защото все пак пазарът е залят с био продукти. При анализ извадката трябва да е случайна без, конкретен критерий, а в настоящия случай липсва една цяла категория продукти. Потребителите имат право да получат гаранции за качеството на всички продукти, а не на конкретни. Някой погрешно (може би) би сметнал, че се атакува пазара, който се занимава с конвенционални продукти.

Трябва да се подчертае, че във всички научни източници се споменава, че основният източник на олеамид е полипропилена и продуктите от него. Това означава, че източникът на олеамид в евтините лютеници са големите, няколко литрови, пластмасови канти (източник, източник).

А каква е логиката някой да влага скъпи наркотици в продукт с ниско качество и ниска себестойност? Никаква…

А въпросът е – ако плащате малко пари за продукт в пласмасова канта, какво качество очаквате?

 

 

Share this Story

Подобни публикации

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Харесайте ни във facebook

За biologist

I fucking love science! Микробиолог, science enthusiast, по дефиниция на БГ законодателството се водя "млад учен", просто любопитен. Геймър, меломан, киноман. MARVEL FAN! Млад съм, което явно за много хора е проблем. За други щеше да е проблем, ако бях брадат старец :D Няма угодия. https://www.facebook.com/munroe90

Статии в снимки