Страховитата история на Линда Хазард и „лечението“ с гладуване

Историята е наситена с лекари, които са практикували шарлатанство. Това е историята на една такава шарлатанка, чиято терапия с гладуване е довела до много смъртни случаи. История толкова странна и ужасяваща, че е трудно да се повярва, че е истина, но е.

Линда Бърнфийлд Хазард е американска шарлатанка, която е подлагала пациентите си на такива строги диети, че някои от тях са починали от глад. Смята се, че е отговорна за смъртта на поне 14 души за 4 годишен период. Тя е била обвинена в убийство, но е била освободена от затвор след едва 2 години, след което се е върнала към старите практики. Тя може би е единствена по рода си (поне за САЩ), но могат да се научат много интересни уроци от нейния случай.

Коя е тя?

Линда е родена през 1867 година в Минесата. Тя не е имала медицинско образование, но е получила право да практикува медицина от щата Вашингтон поради остарял закон. Тя е била последователка на Едуард Хукър Дюи, който е вярвал в лечебната сила на природата и е карал пациентите си да се въздържат от храна. Линда е вярвала, че обилното хранене е причина за повечето заболявания, а гладуването би премахнало токсините от тялото, коригира неравновесието и би позволило на тялото да се самоизлекува. След практикуване в Минесота, а по-късно и в Сиатъл, тя отваря санаториум. На пациентите и било позволено да ядат само малки количества разреден доматен сок и сок от аспержи. Последиците са били рязка загуба на тегло, което е последвало и от няколко смъртни случая. Но освен на гладуване, пациентите са били подложени и на болезнени остеопатични процедури, продължителни клизми и други унижения. 40 души умират под нейна грижа. Тя е извършавала аутопсии във ваните в баните и е стигнала до заключението, че са починали не от глад, а от неопределени заболявания. Къщата и все още съществува, а ваната за аутопсии все още е налична.

Хората в града са били наясно, че хора умират в този санаториум, децата ги е било страх да ходят в близост до него и са се подигравали на пациентите, защото са били толкова слаби, че са падали при всеки опит да ходят самостоятелно. Немощ…

Мъжът й, Самюел Хазард, е бил рецидивист и пияница, който е прекарал известно време в затвора и за двуженство. Заедно са планували как да откраднат бижутата и дрехите на своите пациенти, фалшифицирали са техни документи и са ги обявявали за невменяеми, за да могат да присвоят имотите им. Дори са взимали златните пломби от труповете и са ги продавали на зъболекари.

Смъртта на Клеър Уилямсън

Дора

Ситуацията за семейство Хазард се влошава със смъртта на Клеър Уилямсън. Клеър и Доротея (Дора) Уилямсън са били богати британски сестри, които по-скоро са били хипохондрички, но в относително добро състояние. Имали са няколко малки оплаквания, но са били достатъчно здрави, за да обикалят света. Винаги са се интересували от природно лечение и упорито са следвали всяка нова прищявка и мания. Открили са Линда Хазард в Сиатъл, а по-късно са станали пациенти в санаториума. Историята за техния упадък и смъртта на Клеър е описана в книгата „Starvation Heights”. Авторът не спестява никакви подробности. Описаната от него картина е една от най-болезнените, с които може да се сблъскате. Сестрите са били изтощени, без никакви сили, не са могли да ходят, били са в постоянна болка, а в края са били толкова немощни, че не са могли да напуснат леглото. Практически те са били затворници и дори не им е било позволявано да получават поща. Единствената причина, поради която историята им се проучва е, защото Дора успява да изпрати съобщение до приятелка в Австралия. Докато приятелката пристигне и задейства институциите, Клеър умира. Тялото й е тежало едва 23 килограма. Хазард е извършила аутопсия на трупа и е стигнала до заключение, че Клеър е починала от цироза. Сестра й Дора е трябвало да разпознае тялото, но не го е направила, защото е смятала, че това е тялото на друга жена, която е била с по-голяма маса. Погребалният дом вероятно е помогнал на семейство Хазард да подменят трупа.

След смъртта на Клеър, сем. Хазард се опитали да промият мозъка на Дора, за да повярва, че е луда и неспособна да се грижи за себе си. Опитали са се да получат попечителство, за да се сдобият с имотите на семейството. С помощта на британското посолство Дора е била насилствено изведена от санаториума точно преди да почине от глад. Приличала е на ходещ скелет.

Било е изключително трудно да се накара местният прокурор да предприеме действие. Когато най-накрая случаят влиза в съда, то е било истински цирк. Защитата на Хазард е твърдяла, че всички свидетели лъжат, а медицинското съсловие се е обединило срещу невероятния успех на санаториума. Санаториумът е “излекувал” пациенти, които самите лекари не са могли. На бившите й пациенти не е било позволено да дават свидетелство. Линда се опитала да повлияе на свидетелите, парадирала е пред медиите и дори е фалшифицирала дневника на Клеър. Била е осъдена за убийство на 2 до 20 години тежък труд, но е била помилвана само след 2 години.

Затворът не спира Линда

След освобождението, тя отива в Нова Зеландия и е практикувала като „остеопат“ и диетолог в продължение на 5 години.  В последствие е била осъдена за практикуване на медицина без квалификация. Следващата година се мести отново в САЩ, но създава дори по-голям санаториум. Лицензът и за практикуване е бил отнет, но е заобиколила закона, като е класифицирала санаториума си – „училище за здраве“. Продължила е да практикува гладуване (фастинг) в продължение на 15 години, докато пожар не унищожава всичко. Три години по-късно, през 1938 година, тя умира докато се опитва да се самоизлекува чрез гладуване. Иронично?

Защо сестрите не са осъзнавали какво им се случва?

Най-ужасяващото в историята е, че сестрите са продължавали да вярват в терапията на Хазард до самия летален край. Не са ли забелязали, че умират? Преди да се консултират с Линда те са обикаляли света. След това те дори не са могли да ходят. Може би са забелязали, че цялата им маса се е стопила? Очевидно е, че са били под силното влияние на Хазард и наистина са вярвали, че гладуването работи и състоянието им се подобрява.

Уроци, които трябва да се научат

Трябва да се радваме, че вече (може би) няма подобни личности, но можем да научим много от нейната сага. Все още ни се налага да се борим с много идентични проблеми.

Да живееш без храна. Има хора, които вярват, че могат да живеят само чрез поглъщане на светлина или само чрез прана (мистична виталистична сила). В Индия живее 83 годишен мъж (Прасад Жани), който твърди, че не е поглъщал храна от 7 десетилетия. Преди 3 години жена в Сиатъл (Навеена Шайн) се подлага на експеримент да види дали може да преживее само на вода, слънчева светлина и чай. Тя губи 20% от телесната си маса, развива притеснителни симптоми и възобновява храненето след 44 дни.

Липсващ контрол. Законите все още не се прилагат адекватно. Шарлатаните практикуват медицина без правоспособност, но никой не ги наказва. Измамници трупат огромни суми на гърба на лековерни, при което здравето на потърпевшите е застрашено.

Защита на шарлатанството. Всеки шарлатанин може да събере критичен брой свидетелства, които да го подкрепят. Доволни пациенти идолизират шарлатаните, като даровити лечители, тъй като вярват, че шарлатанската терапия е виновна за тяхното подобрение. Това е логическата заблуда post hoc ergo propter hoc. Когато са конфронтирани, шарлатаните твърдят, че конвенционалната медицина ги преследва и просто се опитва да предпазят бизнеса си, защото са застрашени.

Женски проблеми. Линда е защитила правата на собствения си пол и е разклатила устоите на медицинското съсловие, което тогава е било доминирано от мъже. Серийните убийци са били обикновено мъже, а тя изпъква като изключение от правилото. Терапията й е била ефективна, като куршуми, но по-ужасяваща заради бавното и болезнено действие.

Вяра в невъзможни лечения. Наивността на обществото е силна. Има налични училища и преподаватели по всякакви шарлатански практики, а хомеопатичните отвари могат да бъдат открити във всяка аптека. Обществото и много видни личности имат много слаба научна култура и вярват в различни псевдонаучни небивалици.

Човешка психология. Как можем да разберем мотивите, психиката, които са карали сестрите Уилямсън да вярват в лечението, макар видимо то да ги е водило към гроба? Те са вярвали толкова силно, че са пренебрегнали очевидното за страничния наблюдател. Същият ефект се наблюдава при онкоболни, които твърдят, че шарлатанското лечение им помага, макар ясно да се вижда, че се влошават.

Медиите са съучастници. За разпространението на този странен феномен са виновни всички медии. Нова телевизия преди месеци обвини, че лекарите не лекуват правилно онкоболните, а шарлатански център по алтернтивна медицина прави чудеса.

Заключение: Можем да се поучим от тази история

Тази история заслужава да се преразказва, защото както Сантаяна казва: който не познава миналото, е обречен да повтаря неговите грешки. Това е уникална история за убийства, кражби, мъчения, но има нещо повече. Много хора са обърнали гръб на сестрите Уилямсън: лекарят-шарлатанин; съпругът й; прокурорът; градското общество; сестрите, които са асистирали;  органите, които са дали разрешително за практикуване; затворническата система; погребалният дом; органите, които са се провалили в последващото разследване; пощенската система, която е позволила на шарлатанката да ограничава личната комуникация. Но разбира се самите пациенти носят огромна вина за случилото се. Ние носим отговорност за случващото ни се. Историята на Линда Хазард трябва да накара хората да се замислят и наистина да се пробудят.

Източник: sciencebasedmedicine.org

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!