През 1871 година Дарвин изказва предположението, че хората са еволюционно по-близки до африканските примати, отколкото с който и да е друг жив вид. Скорошното секвениране на геномите на горилата, шимпанзето и бонобото потвърждава това предположение и дава по-ясен поглед как всъщност сме свързани: шимпанзетата и бонобото споделят около 99% от генома ни, а горилите 98%.
И все пак съществува малка част информация, която ни прави толкова различни: на нея се дължи изправената походка на два крака и способността да изпращаме хора на Марс . Учените все още не знаят как несподелената ДНК засяга функцията и експресията на гените. Но те могат да извършват широкомащабни геномни анализи, които дават много интересни резултати. Например при сравняване на ДНК, която кодира протеини, с тази при нашите „родственици“ става ясно, че макар тоталната разлика да е малка, индивидуалните различия са силно разпространени в геномите, което засяга хромозомите и гените върху тях по множество начини.
