Наука
Колко опасна е “химията” в храната в сравнение с “химията” в “БИО” продуктите?

Колко опасна е “химията” в храната в сравнение с “химията” в “БИО” продуктите?

Знаете ли, че храната, която ни продават е „тъпкана“ с химия? Тровят ни… Или поне така твърдят половината статии в сайтовете за здраве, блоговете на „хранителните специалисти“, новинарски сайтове, форуми, дори диетолози и лекари.

Най-често подобни статии са директни преводи на чуждестранни източници с достоверност, която винаги е под въпрос. Един такъв сайт е naturalnews.com. Интересното е, че в разпространението на подобни стряскащи, но фалшиви писания участва дори Грийнпийс.

Хората, които разпространяват подобни текстове показват отчайваща некомпетентност и определено става ясно, че не са запознати с концепциите на „риска и безопасността“. Прекалено инфантилно е да се смята, че всяко химическо съединение, чието име е непознато, е опасно за човешкото здраве. Има хора, които трудно биха назовали дори едно съединение, следователно за тях всичко е опасно. А лошото е, че храната (например) е кондензирана маса от химични вещества.

Всъщност химофобите са прави – всички съединения са опасни. Тънкият момент в това заключение е в каква концентрация. Колко по-висока е минималната летална доза на едно съединение (като захар – захароза), толкова по-трудно е да се интоксикираме с него. От друга страна съществуват вещества, които са изключително токсични в много ниски концентрации – микотоксини например.

За да разберете колко абсурдни са твърденията на някои групи хора, ще разгледаме методика за сравнение на токсичността на различни съединения – LD50. Това е стандартизиран тест, създаден през 1927 година и се използва като общ показател на остротата на токсичността на едно вещество. Определя се какво количество от него е необходимо, за да бъде убита 50% от индивидите в изследваната популация. Greenpeace използва LD50, за сравнява токсичността на различни вещества.

danger

Вероятно сте чули колко опасни са страшните мононатриев глутамат (сол на едноименната аминокиселина, която се използва за подсилване на вкусови характеристики), аспартам (подсладител), етилен (естествен газ, който се използва в индустрията за индуциране на зреене на плодове; отделя се и от растения естествено), ксантан (гуми – добавя се за сгъстяване), лецитин (емулгатор, съдържа се в яйцата във високи количества). Глутаматът и аспартамът са много интересни, защото те са най-известните “химии”, към които се изпитва необясним страх. Самото споменаване на техните имена води до масова паника и истерия.

bio

Ако повярваме на апокалиптичните прогнози на „био“ и „здравословното“ общество, консумацията дори на минимални количества би била летална. Но нека сравним LD50 стойностите с тези на компоненти от БИО продукти, които проверих, че се продават в един от популярните БИО онлайн магазини със звучно, трибуквено име. Всички проверени от мен продукти са в секция “Хранителни добавки” – витаминови комплекси, добавки за бременни и подобни. LD50 стойностите на разгледаните съединения са взети от официални и реферирани онлайн бази данни. Интересното е, че витамините (под формата на хранителни добавки) имат много по-ниски LD50 стойности от опасния глутамат. Това означава, че някои витамини са по-рискови от предполагаемите отрови – идея, която влиза в силен сблъсък с масовата представа, че витамините са безвредни.

Чудите се защо в списъка присъства белина? Тя не се продава в био магазините, но много последователи на тази мода и алтернативната медицина смятат, че с консумацията на тази субстанция може да се лекува рак и аутизъм. Струва ви се невероятно, но дори в България има много последователи на тази притеснителна мода. Може да се нарече, че това е своеобразен протест срещу медицински и фармацевтична индустрии.

%d0%b5%d1%82%d0%b0

А струва ли ви се лицемерно, че много хора се интоксикират доброволно, докато в същото време се възмущават от „опасното“ съдържание на храните? Ироничното е, че леталната доза на алкохола, който всеки употребява, е доста висока, което означава, че злоупотребата с него е доста по-безобидна в сравнение с аспирина. Ако изпиете един блистер от него, ще получите ужасно главоболие, световъртеж, тинитус (шум в ушите) и стомашни кръвоизливи.

%d0%bf%d0%b5%d1%81%d1%82

Тук трябва да дам и един много интересен пример с Greenpeace. Визията, която се опитват да изградят е, че са защитници на хората. Грижат се ние да консумираме „чиста“ храна без токсична химия, а в същото време се опитват да опазват и природата. В един от последните си доклади те осъдиха дълъг списък със субстанции, които се използват в конвенционалното земеделие. Определиха ги като изключително опасни спрямо показател LD50. Ироничното в цялата история е, че глифозатът (който също присъства в техния черен списък) е доста по-малко токсичен (спрямо LD50) от субстанциите, които Greenpeace Bulgaria препоръчва на българските фермери да използват срещу различните вредители. Сами можете да видите медният сулфат (използван в препарата „син камък“ за пръскане на лозя)  колко по-токсичен и опасен е от глифозатът.

Въпросните биопестициди (ацетат, ротенон, сяро-варов разтвор, меден сулфат) са с много по-ниски LD50 стойности в сравнение с глифозатът, което ги прави по-токсични, но те не присъстват в списъка на Greanpeace за опасни субстанции. Източник: https://www.greenpeace.de/sites/www.greenpeace.de/files/publications/20160727_schwarze_liste_pestizide_greenpeace_final.pdf

 

Уточнение: LD50 стойностите са при орален прием – пътят на прием и на хранителните продукти.

Share this Story

Подобни публикации

Последвайте ме в Twitter

twitter-followme[1]

Харесайте ни във facebook

За biologist

I fucking love science! https://www.facebook.com/munroe90

Статии в снимки