Наука
Киноа не е суперхрана: 8 храни по-богати на полезни вещества от нея

Киноа не е суперхрана: 8 храни по-богати на полезни вещества от нея

Киноа – храната, която манекенките и модерните жени обожават, защото техни приятелки са чули от съседки, че в някакъв сутрешен блок са казали, че е много полезна, тя е супер. Водещата на едно от тези сутрешни предавания дори бе възкликнала – “Мили Боже, как сме живели досега без киноа”? Но не как сме живели, а как сме оцелели…Киноа (Chenopodum quinoa) е растение, което е от семейството на амарнта (Amaranthaceae) и е изключително близкородствено до спанака. Не е традиционно за нашите ширини, но става модерно благодарение на силна маркетингова кампания на търговците с БИО и “здравословни” продукти, които обаче се основават на популярни митове, които нямат нищо общо с реалността.

На киноа се преписват всякакви магически свойства. От страна на хранителните стойности се твърди, че е изключително нискокалорична, с ниско количество въглехидрати, ниско количество на мазнини, богата на протеини и фибри. Тя (уж) съдържа най-голямо количество от всички есенциални аминокиселини и е най-богата на витамини. Няма друг растителен продукт по-богат на нутриенти. Това я прави “суперхрана“. Но не и според фактите.

Тези “невероятни” стойности карат хората да преписват какви ли не лечебни, терапевтични и хранителни свойства на продукта:

  • Намалява опасността от развитие на диабет тип 2 заради “високото” количество фибри.
  • Има противовъзпалително действие.
  • Понижава лошия холестерол.
  • В една от статиите в интернет се пише, че киноа има канцерогенен ефекет. Вероятно са искали да кажат, че може да участва в превенцията на рак, а не че го причинява. Източник (тук).

 

И други много невероятни свойства, които обаче си остават една обикновена НЕреалност.

А каква е реалността?

Проведеният анализ (чиято графика може да видите в края на статията) спрямо 35 показателя показва, че киноа далеч не е “суперхрана”, а по-изненадващото е, че българите се храним с много по-хранителни и добри продукти, които дори не забелязваме и игнорираме, защото просто не са модерни. Или по-скоро, защото никой не ни облъчава с макркетингови заблуди за тях.

Данните са групирани по следния начин. Три категории – общи хранителни стойности; аминокиселинен профил; профил на съдържаните витамини. В жълт цвят са оцветени есенциалните аминокисели – тези, които човешкото тяло не може да синтезира, а трябва да си ги набавя от екзогенен източник. В този анализ със зелен цвят са оцветени по-добрите стойности от тези на киноа, с червен цвят по-лошите, а с бял приблизително равни. Поради философията на здравословната мания, продуктите с по-малко калории са по-здравословни от киноа, тези с по-малко мазнини, по-малко въглехидрати, повече фибри и протеини са по-здравословни.

Данните са от архива на USDA (United States Department of Agriculture) и лесно могат да бъдат проверени.

Ясно се вижда, че киноа не е най-диетичният продукт. Единственото нахутът, соята и овесът са по-калорични, а продуктът с най-малко калории са пилешките дробчета, които са любим деликатес на българите. Фрапиращо повече мазнини има само соята, което се обяснява от факта, че тя е маслодайна – от нея се правят различни масла. Повече въглехидрати съдържат само пшеницата и овесът, но все пак те са основна суровина за различни тестени изделия. Киноа е и по-бедна на полезните фибри (влакнини), но само черните дробчета отстъпват в тази категория по обясними причини. В сравнение с останалите продукти, киноа е значително по-бедна на протеини, макар меркетинговите съобщения да казват друго. Разлика от 5% е много, а при соята тя е почти +20%.

twitter-followme[1]Рекламите на тази суперхрана винаги акцентират на аминокиселинния профил. Но се оказва, че количеството на аминокиселини е значително по-малко от това на разгледаните конкуренти. Само пшеницата и овесът имат по-слаб профил, но те трябва да се разглеждат като въглехидратен източник. По-голямо внимание трябва да се обърне на есенциалните аминокиселини, тъй като хората добиват нужните количества само от храната. А киноа е значително по-бедна на тях. Тук соята и лещата изпъкват значително.

По отношение на количеството на витамините бобовите растения отстъпват на киноа, но тя не може да се конкурира с черните дробчета, лещата и леблебията по качество. По количество черните дробчета имат повече витамини от всички останали 10 продукта взети заедно. Важно е да се отбележи, че само дробчетата са източник на жизнено важния витамин B12.

Заключение

Традиционно българските храни са значително по-богати на нутриенти от модерната, но непозната за България, киноа. Медиите и заинтересованите търговци се опитват да изградят един профил на продукта, който обаче не отговаря на научни факти.

Лещата е продуктът с най-добри качествени показатели, като превъзхожда киноа по цели 29 от 35 показателя. Тя е следвана от пилешките дробчета, грахът, нахут и черния боб. По количествени стойности соята има най-добър аминокиселинен профил, а черните дробчета са отличен източник на витамини.

За мен е мистерия, защо сред спортуващите и х0рата, които следват диета е популярно да се ядат овесени закуски. Видно е, че те са богати на калории, мазнини и въглехидрати, но не са особено богати на протеини. Черните дробчета и лещата например са значително по-бедни на калории, въглехидрати и мазнини, а са с по-добър аминокиселинен профил и значително по-богати на витамини.

Мнение на автора

“Суперхрани” не съществуват. Идеята е, че съществува храна, която е наситена с огромни количества от всички нутриенти е нереална. Тя се подчинява на философията, че една храна може да замени всички останали, което дори не е екологично. Ако хората консумираха само един вид храна, това би довело до еднообразие, огромни площи засадени с една култура (за да се задоволи търсенето), което би довело до ерозия на почвата и унищожение на биоразнообразието.

Менюто на хората трябва да е богато на различни хранителни източници, които комбинирани по подходящ начин биха задоволили дневните нужди.

Не е нужно един продукт да доставя огромни количества от даден нутриент, защото целта не е да консумираме повече от него, а да задоволим дневните си нужди, които в някои случаи са ниски.

Подчиняването на хранителни моди понижава удоволствието от храната, което влошава и качеството на живот. Важно е да ни е комфортно, а не да се насилваме, за да показваме статут.

Ако наистина хората се интересуваха от здравословен начин на живот, а не от своя социален статут, те щяха да консумират БОБ, ЛЕЩА и МЕСО, а не нещо, за чието съществуване не знаеха до вчера.

 

 

Untitled-3

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Харесайте ни във facebook

За biologist

I fucking love science! Здравейте! Казвам се Й. Стефанов и съм микробиолог (бъдещ доктор), science enthusiast, по дефиниция на БГ законодателството се водя "млад учен", просто любопитен. Геймър, меломан, киноман. MARVEL FAN! Млад съм, което явно за много хора е проблем. За други щеше да е проблем, ако бях брадат старец :D Няма угодия. Ако някой иска да се свърже с мен, може да ми пише на посочения имейл, да ми прати съобщение в страницата "Наука и критично мислене" (която е моя) или просто да ми пише на личния профил: https://www.facebook.com/munroe90

Статии в снимки

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!