Киноа не е суперхрана: 8 храни по-богати на полезни вещества от нея

Киноа – храната, която манекенките и модерните жени обожават, защото техни приятелки са чули от съседки, че в някакъв сутрешен блок са казали, че е много полезна, тя е супер. Водещата на едно от тези сутрешни предавания дори бе възкликнала – “Мили Боже, как сме живели досега без киноа”? Но не как сме живели, а как сме оцелели…Киноа (Chenopodum quinoa) е растение, което е от семейството на амарнта (Amaranthaceae) и е изключително близкородствено до спанака. Не е традиционно за нашите ширини, но става модерно благодарение на силна маркетингова кампания на търговците с БИО и “здравословни” продукти, които обаче се основават на популярни митове, които нямат нищо общо с реалността.

Твърди се, че намалява риска от рак, но без аргументи…

На киноа се преписват всякакви магически свойства. От страна на хранителните стойности се твърди, че е изключително нискокалорична, с ниско количество въглехидрати, ниско количество на мазнини, богата на протеини и фибри. Тя (уж) съдържа най-голямо количество от всички есенциални аминокиселини и е най-богата на витамини. Няма друг растителен продукт по-богат на нутриенти. Това я прави “суперхрана“. Но не и според фактите.

Тези “невероятни” стойности карат хората да преписват какви ли не лечебни, терапевтични и хранителни свойства на продукта:

• Намалява опасността от развитие на диабет тип 2 заради “високото” количество фибри.
• Има противовъзпалително действие.
• Понижава лошия холестерол.
• В една от статиите в интернет се пише, че киноа има канцерогенен ефекет. Вероятно са искали да кажат, че може да участва в превенцията на рак, а не че го причинява. Източник (тук).

И други много невероятни свойства, които обаче си остават една обикновена НЕреалност.

А каква е реалността?

Проведеният анализ (чиято графика може да видите в края на статията) спрямо 35 показателя показва, че киноа далеч не е “суперхрана”, а по-изненадващото е, че българите се храним с много по-хранителни и добри продукти, които дори не забелязваме и игнорираме, защото просто не са модерни. Или по-скоро, защото никой не ни облъчава с макркетингови заблуди за тях.

Данните са групирани по следния начин. Три категории – общи хранителни стойности; аминокиселинен профил; профил на съдържаните витамини. В жълт цвят са оцветени есенциалните аминокисели – тези, които човешкото тяло не може да синтезира, а трябва да си ги набавя от екзогенен източник. В този анализ със зелен цвят са оцветени по-добрите стойности от тези на киноа, с червен цвят по-лошите, а с бял приблизително равни. Поради философията на здравословната мания, продуктите с по-малко калории са по-здравословни от киноа, тези с по-малко мазнини, по-малко въглехидрати, повече фибри и протеини са по-здравословни.

Данните са от архива на USDA (United States Department of Agriculture) и лесно могат да бъдат проверени.

Ясно се вижда, че киноа не е най-диетичният продукт. Единственото нахутът, соята и овесът са по-калорични, а продуктът с най-малко калории са пилешките дробчета, които са любим деликатес на българите. Фрапиращо повече мазнини има само соята, което се обяснява от факта, че тя е маслодайна – от нея се правят различни масла. Повече въглехидрати съдържат само пшеницата и овесът, но все пак те са основна суровина за различни тестени изделия. Киноа е и по-бедна на полезните фибри (влакнини), но само черните дробчета отстъпват в тази категория по обясними причини. В сравнение с останалите продукти, киноа е значително по-бедна на протеини, макар меркетинговите съобщения да казват друго. Разлика от 5% е много, а при соята тя е почти +20%.

Рекламите на тази суперхрана винаги акцентират на аминокиселинния профил. Но се оказва, че количеството на аминокиселини е значително по-малко от това на разгледаните конкуренти. Само пшеницата и овесът имат по-слаб профил, но те трябва да се разглеждат като въглехидратен източник. По-голямо внимание трябва да се обърне на есенциалните аминокиселини, тъй като хората добиват нужните количества само от храната. А киноа е значително по-бедна на тях. Тук соята и лещата изпъкват значително.

По отношение на количеството на витамините бобовите растения отстъпват на киноа, но тя не може да се конкурира с черните дробчета, лещата и леблебията по качество. По количество черните дробчета имат повече витамини от всички останали 10 продукта взети заедно. Важно е да се отбележи, че само дробчетата са източник на жизнено важния витамин B12.

Заключение

Традиционно българските храни са значително по-богати на нутриенти от модерната, но непозната за България, киноа. Медиите и заинтересованите търговци се опитват да изградят един профил на продукта, който обаче не отговаря на научни факти.

Лещата е продуктът с най-добри качествени показатели, като превъзхожда киноа по цели 29 от 35 показателя. Тя е следвана от пилешките дробчета, грахът, нахут и черния боб. По количествени стойности соята има най-добър аминокиселинен профил, а черните дробчета са отличен източник на витамини.

За мен е мистерия, защо сред спортуващите и х0рата, които следват диета е популярно да се ядат овесени закуски. Видно е, че те са богати на калории, мазнини и въглехидрати, но не са особено богати на протеини. Черните дробчета и лещата например са значително по-бедни на калории, въглехидрати и мазнини, а са с по-добър аминокиселинен профил и значително по-богати на витамини.

Мнение на автора

“Суперхрани” не съществуват. Идеята е, че съществува храна, която е наситена с огромни количества от всички нутриенти е нереална. Тя се подчинява на философията, че една храна може да замени всички останали, което дори не е екологично. Ако хората консумираха само един вид храна, това би довело до еднообразие, огромни площи засадени с една култура (за да се задоволи търсенето), което би довело до ерозия на почвата и унищожение на биоразнообразието.

Менюто на хората трябва да е богато на различни хранителни източници, които комбинирани по подходящ начин биха задоволили дневните нужди.

Не е нужно един продукт да доставя огромни количества от даден нутриент, защото целта не е да консумираме повече от него, а да задоволим дневните си нужди, които в някои случаи са ниски.

Подчиняването на хранителни моди понижава удоволствието от храната, което влошава и качеството на живот. Важно е да ни е комфортно, а не да се насилваме, за да показваме статут.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!