Наука
5 опасни пестицида в БИО продуктите според Greenpeace

5 опасни пестицида в БИО продуктите според Greenpeace

С какво се рекламира една биоферма? С това, че e сертифициранa от съответните органи. Използва безвредни и екологични технологии. Използват НЕтоксични и НЕопасни за човешкото здраве препарати за контрол на плевели, насекоми и други вредители. Но не и според Greenpeace

На 16 август Greenpeace публикува шокираща новина, в която се разказва за доклад (1), според който земеделците ни тровят с опасни вещества, които се оказва са напълно разрешени в Европейския съюз.

Докладът е изготвен от техен „независим“ специалист, който споделя, че тези изключително отровни вещества “трябва да спрат да присъстват в нашите чинии” (8). Напълно съм съгласен!

Но се оказва, че био и органичната индустрия също използва цели 5 изключително отровни и опасни за здравето (според Greenpeace) препарата. Трябва да се обърне внимание на факта, че органичните производители работят с много малък и ограничен брой вещества, което означава, че присъствието на цели 5 съединения в този списък е ОГРОМНА бройка.

Spinosad – това е първото съединение, което присъства в ужасяващия черен списък на Greenpeace, но не е ясно защо присъства в него. Това е съединение, което е извлечено от бактериалния представител Saccharopolyspora spinosa. Според направената оценка за екотоксичност, този препарат е по-скоро безопасен (2). Той не е токсичен за редица моделни организми (организми, които се изпозлват за определяне на токсичността и съпровождащите рискове) – плъхове: орално и дермално, пъдпъдъци, патици, пастърва. Но за пчелите е силно токсичен, което (може би) обяснява и защо е във въпросния черен списък. Но не е опасен за хората.

Pyrethrum e препарат, който се състои от изсушени и стрити цветове на растенията Chrysanthemum cinerariifolium и Chrysanthemum coccineum. Или с други думи според Greenpeace маргаритките са изключително опасни и трябва да се забранят. Растението е безопасно за моделните организми – плъхове и зайци (2). Но според черния списък на екологичната организация, това растение представлява опасност за рибите и пчелите.

Меден хидроксид – използва се за контрол на някои плесенни заболявания при растенията. Според черния списък, това съединение представлява опасност за риби, водорасли и е изключително устойчив в почвата. Акумулира се.

Меден оксихлорид – подобен е на вече разгледания меден хидроксид.

banner-ciela-website

Железен сулфат – използва се за обогатяване на почвата с желязо, защото и растенията имат нужда от него. Според Greenpeace това съединение представлява заплаха за рибата, изключително устойчив е и може да се акумулира. Трябва да се забрани незабавно!

Защо в доклада на Greenpeace липсват субстанции по-токсични от опасния глифозат?

Черният списък на Greenpeace се базира на стойностите получени при изпитване на токсичността на съединенията спрямо различни моделни организми – плъхове, мишки, зайци и други. Използваните стойности се наричат LD50 – нужната минимална доза, за да се убие 50% от популацията на тестовото животно.

Така например, за да се убие 50% от популацията на плъхове са нужни 5600 мг/кг чиста субстанция глифозат (4).

В списъка на Greenpeace не присъства меден сулфат, чиято LD50 стойност за плъхове е 30 мг/кг (5).

Сяро-варов разтвор или на английски – Lime sulphur. LD50 орално при плъхове е 820 мг/кг, а при инхалация 3.6 мг/л. Според LD50 тази субстанция е в пъти по-опасна от глифозата, но не е обявена от зелената организация като такава… Субстанцията се използва широко от земеделциите, а някои се гордеят, че може би е българско изобретение.

Rotenone – изофлавоново съединение, което може в изключително ниски концентрации да убие рибата в домашния ви водоем. LD50 при плъхове = 132 мг/кг (7).

Ацетат – използва се за контрол на плевелите, които се пръскат обилно. LD50 при плъхове = 3310 мг/кг.

Тъжно е, че една организация защитава позициите си със селективно представяне на информация и данни. Още по-тъжно е, че друга цяла земеделска индустрия използва препарати, които дори според Greenpeace са токсични, но въпросната индустрия се рекламира като по-безопасна, по-екологична, а продукцията й по-здравословна…

Но фактите са си факти. Никой не може да избяга от тях.

 

Използвана литература:

1)      https://www.greenpeace.de/sites/www.greenpeace.de/files/publications/20160727_schwarze_liste_pestizide_greenpeace_final.pdf

2)      https://en.wikipedia.org/wiki/Spinosad#cite_note-12

3)      http://edis.ifas.ufl.edu/in197#TABLE_1

4)      http://pmep.cce.cornell.edu/profiles/extoxnet/dienochlor-glyphosate/glyphosate-ext.html

5)      http://pmep.cce.cornell.edu/profiles/extoxnet/carbaryl-dicrotophos/copper-sulfate-ext.html

6)      http://www.kernred.com/kern-agcomm/products/BSP%20LIME%20SULFUR%20SOLUTION.pdf

7)      http://pmep.cce.cornell.edu/profiles/extoxnet/pyrethrins-ziram/rotenone-ext.html

8)      http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/novini/2016/EU-pesticides-blacklist-2016/

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!

Харесайте ни във facebook

Instagram

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Статии в снимки

shares