Ами ако природата е убила рибата в река Караагач?

By biologist

16.08.2016

10 second read

Leave a comment

In Наука

5587 views

Ако харесвате тази статия, можете да подкрепите блога и "Наука и критично мислене" в Patreon. Become a Patron!

Зелените активисти “избиха рибата” с неадекватност за пореден път. Винаги съм казвал, че “Екологията” не е синоним за модерен начин на живот, а наука, която изучава взаимодействието на живите организми с околната среда. Наука, която не съм сигурен, че разбират…

Стената ми е затрупана с това клипче с мъртва риба от река Караагач. Някои от призивите са за директна саморазправа, но с КОГО? Кой е виновен?

Пречиствателната станция? Не е ли идеята тя да пречиства, а не да унищожава околната среда? А и убиецът трябва да е толкова потентен, че да убие стотици индивиди едновременно и мигновено…

А някой дава ли си сметка, че това може да е напълно естествен процес? Всички знаем природата е жесток убиец…

Както винаги при всеки подобен инцидент става дума за липса на кислород. Всъщност това се случва доста често и се дължи на напълно нормални процеси.

Първите признаци за липса на кислород в един водоем са, когато рибата започне да пребивава по-дълго време близо до повърхността, защото на дълбочина кислорода липсва. Това е агония.

Кислород може да липсва поради пресъхване.
Кислород може да липсва поради силен бактериален растеж.
Кислород може да липсва поради липса на водорасли, които осъществяват фотосинтеза и обогатяват водата с кислород.
Кислород може да липсва поради силен растеж на водораслите, които достигат до повърхността (в опит да са по-близо до светлината), което означава че кислородът се намира на повърхността на водата, но не и в дълбочина.

Смъртта на водораслите и фотосинтезиращи микроорганизми не може да се предскаже лесно, но когато това се случи се наблюдава помътняване на водата и придобиване на сив, тъмен цвят.

През лятото се наблюдава и друг интересен физичен феномен. През горещите периоди водите се разделят на два слоя – горен, по-топъл и долен по-студен. Кислородът активно се натрупва в горния по-топъл, а в по-студения той се изразходва. При силни бури (каквито наблюдавахме тази седмица) двата слоя се смесват, а крайният ефект е разреждане на съдържанието на кислород. Нива под 3 ppm са изключително опасни.

Защо винаги по презумпция се смята, че Природата е невинна?

Източник: University of Tennessee

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!