А КОЙ ще защити правата на растенията?

Ще ви помоля в следващите 5 минути да изключите всичките си емоции и да мислите трезво и критично.

Кои са критериите, които трябва един обект да покрие, за да получи право на защита от определени маргинални групи? С какво трябва да се характеризира един камък, дърво или мекотело, за да се борим за правата им? Според веганите, които организират все по-агресивни и лишени от естетика протести, това са – нервна система, сетивност, интелект, емоции .

Хората правят елементарната грешка да смятат, че когато едно животно (крава например) е насочило главата си с големи навлажнени очи към тях за период, който е по-дълъг от нормалното, това е сигурен знак, че в главата му протича някакъв мисловен процес свързан с тях или че се опитва да покаже някакви индикации за любов и обич. Не, няма такова нещо! Представете си, че говорите на изрусена и не много интелигентна чалга звезда, а тя ви гледа с такъв празен поглед, че е сигурно, че не е мислила в продължение на 2 часа поне. Ситуациите са идентични.

Друга много популярна грешка е да се бъркат понятията интелект  със съзнание или самоосъзнаване. При животните функционират обикновени рефлекси – наличие на дразнител предизвиква някакъв отговор. Рефлексите варират и се наблюдават при нисши организми до бозайници и са смятани от някои като някаква форма на интелект. Но само хората проявяват истински интелект, мисловна дейност и са самоосъзнати.

Всъщност именно този интелект ни кара да придаваме човешки черти на неодушевени предмети и животни. Това поражда един фалшив сантимент, който ни кара да се самозалъгване и да пренебрегваме истинската си природа.

Но защо растенията нямат същите права като животните?

Хората смятат, че именно НЕРВНАТА СИСТЕМА, СЕТИВНОСТТА и БОЛКАТА придават специален статут на животните и затова е по-добре да убиваме растения. Но какво ще стане, ако ви кажа, че растенията също могат да пренасят импулси, информация, да усещат и реагират на дразнители, а дори и да “крещят” ? Ако растенията могат да усещат болка, то тогава редно ли е да ги убиваме?

Като повечето организми, растенията могат да усещат света около тях, да обработват информация за околната среда, да осъществяват съответен отговор чрез промяна на растежа и развитието си. Всъщност растенията реагират на промени в околната си среда по начини, които са изключително сложни .

Проучване в The plant cell показва как растенията предават сигнали (информация) от едно листо на други. Въпреки, че растенията нямат нерви и нервна система, те могат да генерират електрически импулси, които се наричат активни потенциали, подобно на нервните клетки при животните. Всички клетки имат електрични свойства (1). Те пренасят информация, но по различен механизъм.

Растенията използват алтернативната си “нервна система”, за да предприемат защитни действия срещу настъпваща опасност. Екип от изследователи от Англия и Нова Зеландия са докладвали в престижния журнал Nature, че доматите усещат, когато листата им се ядат от насекоми , при което нападнатото листо изпраща информация към останалите, които предприемат мерки за защита – продуцират метаболити, които затрудняват храносмилателния процес на насекомите (2). Те ги забавят.

Аrabidopsis thaliana има дори още по-интересна сетивност. Този вид може да усеща магнитни полета чрез криптохроми и дори имат усещане за ориентация (3, 4).

Но растенията усещат болка и също “крещят” от агония. Техните викове всъщност не са звукови, а по-скоро химични сигнали, но целта им е да информират останалите, че настъпва опасност или вече се намират в опасност, което трябва да доведе до някакъв съответен защитен отговор. Но възможностите за защита са ограничени, защото растенията не могат да избягат от опасността.

Според учените от Института по приложна физика към университета в Бон, Германия, растенията отделят газове, които са еквивалентни на рев от болка. Използвайки лазерен микрофон, изследователите са прихванали звукови вълни, които са продуцирани от растения, отделящи газове след нараняване (5).

Има и сведения, че растенията могат да се “слушат” докато биват изяждани. Учени от University of Missouri-Columbia са открили, че растенията разбират и отговарят на звуковете от дъвченето на гъсениците, които пробиват листата им. След като чуят тези звуци, те отговарят с различени механизми.

Докато растат, растенията могат да променят траекторията си, за да заобиколят пречки или да се просягат за допълнителна опора със своите разклонения. Това говори, че може би е налична сложна биологична мрежа, която се разпростира през корените, листата и стеблото на растението.

Извършвани са и експерименти с радиоактивно белязане. Учени инжектират дърво с радиоактивен изотоп на въглерода. След няколко дни всяко дърво в радиус от 30 метра е имало наличен изотоп в себе си. Това е поредното доказателство за биолозите, че дърветата също комуникират помежду си.

Някои растения могат да извършват примитивни, но много бързи движения. Тези движения се наричат настични движения и се активират благодарение на дразнител с различен интензитет. Самите растителни движения се извършват чрез освобождаване на натрупано тургорно напрежение. Много характерен пример е хищното растение Венерина мухоловка (Dionaea muscipula).

Та ако растенията имат сетивност и изпитват болка, трябва ли и техните права да защитаваме? Фактът, че възникват нови земеделски методи, в които се смята, че музикални стимули водят до подобряване на качествата на растителната продукция показва, че хората започват да се интересуват от растителната сетивност.

Хората имат нужда и право да ядат месо!

Не трябва да забравяме, че хората са всеядни животни и имат физиологична нужда да консумират месо. Приматите (наши роднини) и нашите предшественици, които са били растителноядни (австралопитеци) са имали много характерни анатомични черти, които не споделят с нас. Ние нямаме налични изпъкнали сагитални гребени, към които са прикрепени здрави мускули (които нямаме), а също и здрави челюсти. Диетата на древните човекоподобни е била изградена от твърди ядки и корени, тъй като познатите ни  меки плодове (които са продукт на селекцията и генетиката) не са съществували. Опитът да консумираме твърди корени или ядки би завършил със счупена челюст. Хората не усвояват растителните фибри, които са основна част от сухата маса на растенията. Хората имат и нужда да си набавят някои важни нутриенти от месото – холестерол, витамини и подобни.

Но хората не нарушават екологията и биоразнообразието, защото култивират в контролирани условия видове, които освен това не се наблюдават естествено в природата. Те са опитомени и селектирани. Именно този метод на отглеждане на животни е запазил други видове от унищожение чрез лов.

А поредно проучване сочи, че напълно растителна диета не би могла да изхрани цялото население на САЩ. За да се постигне тази цел е нужно в диетата да присъства и месо (6).

Използвана литература:

1) http://www.plantcell.org/content/early/2010/07/16/tpc.109.069302.full.pdf+html

2) http://www.nature.com/nature/journal/v360/n6399/abs/360014a0.html

3) http://www2.cnrs.fr/en/664.htm?debut=16

4) http://link.springer.com/article/10.1007%2FBF00027213

5) http://6nine.net/2015/05/07/%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d1%89%d0%be-%d0%b8%d0%b7%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%b0/

6) https://elementascience.org/articles/116

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!