Наука
“Принципът на предпазливостта” води дo ненужни регулации, които спират науката, технологиите и прогреса

“Принципът на предпазливостта” води дo ненужни регулации, които спират науката, технологиите и прогреса

Норвегия, страната, която забрани корнфлейкса с добавени витамини, защото витамините може би са навредили на „чувствителни индивиди“.

През 2004 година френското правителство забрани енергийните напитки с кофеин, защото бременните жени могат да консумират прекалено много кофеин.

Известен брой европейски държави въведоха рестрикции върху генетично модифицираните култури и храни, защото има известна несигурност за тяхната безопасност и влиянието им върху околната среда. Тези опасения бяха оборени тази година.

Всички тези регулаторни действия са налични заради прилагането на „Принцип на предпазливостта“, който на пръв поглед изглежда като насочващ принцип за предприемане на забранителни действия, които да са в сила докато рискът е наличен. Но с разучаването му, той става все по-неясен.

Но това е и един от най-проблемните принципи, защото много лесно може да бъде злоупотребено с него, за да се оправдаят някои ирационални, своеволни или протекционистки държавни мерки, което може да доведе до постоянно разширяване на регулаторния режим.

Някои неправителствени организации, включително с изявен зелен нюанс, твърдо и публично застават зад този греховен принцип. Greenpeace наскоро бяха публикували това на сайта си (превод):

Предпазливият подход дава предимствата на съмнението на околната среда. Като цяло той преразглежда бремето на аргументацията и казва: „Ако се съмнявате за последиците на това, което смятате да направите, тогава не го правете.“ В реалността обаче предпазливостта е просто прилагане на здрав разум за създаване на ефективни екологични регулации, което позволява да се създават протективни решения с по-голямо самочувствие в лицето на неизбежна несигурност. Та защо бихме искали да предприемем различен подход относно регулирането на модифицирани организми? Имайки предвид колко малко знаем за ефектите на ГМО върху неприцелните организми и екосистемите, защо НЕ бихме искали да сме по-предпазливи?

Но какво казва ЕС относно този принцип? Какви са последиците от правенето на нищо? Има ли случаи на „фалшиви позитиви“, при които са били предприети мерки срещу несъществуващ риск?

Според Европейската комисия принципът на предпазливостта може да бъде приложен само, когато научните данни подскажат за евентуален риск, но той не може да се определи с висока точност . Комисията подчертава, че този принцип никога не може да оправдае произволни решения.

ЕС дава да се разбере, че този подход не е предназначен да е в основата на законодателсвото, но някои учени и критици посочват някои примери за злоупотреба, които са довели до скъпи рестрикции и/или забрана на технологии, които носят нищожен риск.

The European environment agency (EEA) е разгледалa 88 случая (1), при които погрешно прилагане на принципа на предпазливостта е довело до строги рестрикции върху слаби или несъществуващи рискове. Агенцията стига до извода, че само 4 примера съдържат истински „фалшив позитив“. Но този доклад е силно критикуван от множество учени, които смятат, че тези примери са правилно обозначени, че в тях погрешно е приложен принципа на предпазливостта. Някои от последвалите ефекти включват:

-        Плесенната гъба Puccinia graminis в миналото е унищожавала 40% от пшеничните насаждения в САЩ. Селекцията на резистентни индивиди е помогнала до известна степен със справянето с проблема, но патогенът се завръща през 90-те години с нов щам, който превъзмогва резистентността. Учените откриват ген, който е отговорен за резистентността към тази плесен. Било е възможно да се инкорпорира този ген в различни пшенични сортове, за да се увеличи значително добива. Но благодарение на въведените регулации и сблъсъка със зелени анархисти, създаването на подобни резистентни сортове става прекалено скъп и нерентабилен процес.

-        Golden rice, сорт ориз, който е създаден да продуцира бета-каротен (прекурсор на витамин А) и се развива в продължение на вече 20 години. Решаването на проблема с дефицита на витамин А в менюто на хората от Третия свят може да предотврати 500 000 случая на слепота всяка година, но този сорт все още трябва да се одобри за производство. Според хората стоящи зад този проект: „настоящите регулаторни практики се основават на фанатизирана интерпретация на принципа на предпазливостта, което измества акцента от управлението на реалния риск. “

-        Международната агенция за ракови изследвания (IARC) наскоро обяви червеното месо за „вероятно канцерогенно за хората“. IARC оправда това заключение чрез проучвания, които „показват лимитирани доказателства от епидемиологични проучвания, които показват положителна асоциация между яденето на червено месо и развитието на рак на дебелото черво.“ IARC класифицира месата преминали някаква обработка – „канцерогенни за хора“. Но макар IARC да признава, че тези оценки оценяват опасностите, а не самия риск от излагане, контролните органи вече започват да забраняват или регулират продажбата и консумацията на тези продукти, макар да няма доказателства. Това показва, че IARC, европейската комисия и различните природозащитни организации промотират преместването на вниманието от реалните рискове към хипотетичните.

Принципът на предпазливостта е създаден в Германия в края на 60-те години на миналия век след отриване на данни, че е възможно замърсяването на въздуха да уврежда околната среда. Но тези доказателства не показват реален механизъм  и не са били достатъчно силни към момента, за да се открие причинно-следствена връзка. Затова немските законотворци създават закони, които за всеки случай да предпазят от евентуални щети, но с уговорката, че всеки регулаторен закон трябва да е пропорционален с потенциалната вреда, а правителствата трябва да измерят стойността и ползите на такива действия срещу тяхното бездействие.

Вече сме изминали огромен път и имаме по-добри методи за оценка на риска. Време да използваме знанията си по-добре.

1)      http://www.eea.europa.eu/publications/late-lessons-2

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Харесайте ни във facebook

За biologist

I fucking love science! Здравейте! Казвам се Й. Стефанов и съм микробиолог (бъдещ доктор), science enthusiast, по дефиниция на БГ законодателството се водя "млад учен", просто любопитен. Геймър, меломан, киноман. MARVEL FAN! Млад съм, което явно за много хора е проблем. За други щеше да е проблем, ако бях брадат старец :D Няма угодия. Ако някой иска да се свърже с мен, може да ми пише на посочения имейл, да ми прати съобщение в страницата "Наука и критично мислене" (която е моя) или просто да ми пише на личния профил: https://www.facebook.com/munroe90

Статии в снимки

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!