Какво ще стане, ако се опитаме да стоим на повърхността на Юпитер?

Толкова сме свикнали с мисълта хората свободно да се разхождат по повърхността на Земята, че когато видим планета подобна на Юпитер първият въпрос, който ни хрумва е „Може ли да стоим на нея?“

Нека да игнорираме за момент суровите условия (гравитация, атмосферно налягане, високи температури и силни ветрове), които се наблюдават на огромната планета и нека просто да се снижим през атмосферата. Това, което ще видим е нещо невероятно.

Под атмосферата на Юпитер се намира огромен океан от течен метален водород, който ще изглежда и ще се държи като живак, но с изключението, че водородът има 60% от плътността на водата. Това означава, че ще трябва да се потопите на километри дълбочина, за да достигнете твърда скална маса.

Вътрешността на гиганта не е точно картографирана – това е една от задачите на мисията Juno. Сондата ще направи прецизни гравитационни и електромагнитни измервания, за да картографира всичко под гъстите облаци.

Юпитер е всъщност много топъл – горната част на атмосферата достига 630 градуса. По-надолу температурата бързо пада, а налягането и скоростта на ветровете се увеличават. След „потапянето“ в Юпитер на сондата Галилео през 1995 година става  ясно, че условията не са подходящи за прецизна електроника – нещата се влошават максимално на 156-я километър в атмосферата. За Галилео комбинацията от високо налягане (23 атмосфери) и високи температури (153 градуса по Целзий) се оказват смъртоносни.

Но от тогава са изминали 20 години. Можем да си представим, че ще успеем да навлезем по-дълбоко. На 500-я километър видимостта напълно изчезва, а около нас се вихрят гъсти облаци амоняк със скорост 100 метра в секунда.

Под амонячните облаци има още облаци от обикновена вода и по-комплексни атмосферни явления. Настоящите технологии биха били напълно унищожение, а останките от телата ни ще продължат да пътуват през слой от суперкритичен течен водород – нещо, което не е точно газ, но не е и течност.

След около 2,5 часа на „изследване“ ще стигнем течния, метален, водороден океан. Тежки обекти може да достигнат центъра след още много часове свободно падане. Това означава, че трудно бихме се задържали в този океан. Но под всичко това може наистина да има скалисто ядро, а дори и подобно на това на планетите, които са подобни на нашата.

В Юпитер е събрана по-голямата част от планетарната маса на Слънчевата система и може да събере всички останали планети във вътрешността си. Не напразно Юпитер е планетарния крал на Слънчевата система.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!