Наука
“Химофобията” е ирационална, опасна и трудна за изкореняване

“Химофобията” е ирационална, опасна и трудна за изкореняване

Всички усещаме дълбока връзка с естествената природа. Някои наричат това усещане биофилия – нуждата да се свързвате с други форми на живот. Това усещане за свързване носи голямо емоционално удовлетворение. То може да намали гнева, тревожността и болката. Със сигурност това усещано е помогнало на вида ни да оцелее, тъй като все пак ние сме зависими от заобикалящата ни околна среда и екосистеми. Но през последните години биофилията е започнала да се изражада в прекалено краен вариант – химофобия – рефлексна реакция към модерните синтетични вещества и материали.

Химофобията е злокачествено образувание в модерното екологично движение. Някои от емблематичните лица на това движения твърдят, че „химикалите“ са злото и малките колеги на радиацията, които влизат в живите организми, минават от един в друг във верига, което води до отравяне и смърт. Именно подобни думи са вдъхновили създаването на безоловен бензин, настройването на обществото срещу някои продукти за контрол на вредителите и подобни. Но колкото по-чиста става Земята, толкова по радикални стават активистите. Към момента всички „изкуствени“ химикали са опетнени, очернени. Това грешно схващане доведе до търсене на естествени, натурални, био, органични продукти  и дори такива „без химия“.

Но ако се върнем в реалния свят, ще разберем, че органичните продукти са всъщност много по-комплексни. За да стане по ясно, може да погледнем състава на един банан, в който са спестени множество съединения в микро и нано количества:

ВОДА (75%), ЗАХАРИ (12%) (ГЛЮКОЗА (48%), ФРУКТОЗА (40%), ЗАХАРОЗА (2%), МАЛТОЗА (<1%)), НИШЕСТЕ (5%) ФИБРИ Е460 (3%), АМИНОКИСЕЛИНИ (<1%) (ГЛУТАМАТ (19%), АСПАРТАТ (16%), ХИСТИДИН (11%), ЛЕВЦИН (7%), ЛИЗИН (5%), ФЕНИЛАЛАНИН (4%), АРГИНИН (4%), ВАЛИН (4%), АЛАНИН (4%), СЕРИН (4%), ГЛИЦИН (3%), ТРЕОНИН (3%), ИЗОЛЕВЦИН (3%), ПРОЛИН (3%), ТРИПТОФАН (1%), ЦИСТИН (1%), ТИРОЗИН (1%), МЕТИОНИН (1%)), МАСТНИ КИСЕЛИНИ (1%) (ПАЛМИТИНОВА КИСЕЛИНА (30%), ОМЕГА-6-МАСТНИ КИСЕЛИНИ: ЛИНОЛЕНОВА КИСЕЛИНА (8%), ОЛЕИНОВА КИСЕЛИНА (7%), ПАЛМИТОЛЕИНОВА КИСЕЛИНА (3%), СТЕАРИНОВА КИСЕЛИНА (2%), ЛАУРИНОВА КИСЕЛИНА (1%), МИРИСТИНОВА КИСЕЛИНА (1%), КАПРИЛОВА КИСЕЛИНА (<1%)), ПЕПЕЛ (<1%) ФИТОСТЕРОЛИ, Е515, ОКСАЛОВА КИСЕЛИНА, Е300, Е306 (ТОКОФЕРОЛ), ФИЛОХИНОН, ТИАМИН, ОЦВЕТИТЕЛИ (ЖЪЛТО-ОРАНЖЕВО Е101 (РИБОФЛАВИН), ЖЪЛТО КАФЯВО Е160а), ОВКУСИТЕЛИ (3-МЕТИЛБУТ-1-ИЛ ЕТАНОАТ, 2МЕТИЛБУТИЛ ЕТАНОАТ, 2-МЕТИЛПРОПАН-1-ОЛ, 2-ХИДРОКСИ-3-МЕТИЛЕТИЛ БУТАНОАТ, 3-МЕТИЛБУТАНАЛ, ЕТИЛ ХЕКСАНОАТ, ЕТИЛ БУТАНОАТ, ПЕНТИЛ АЦЕТАТ), 1510, ЕСТЕСТВЕН ОЗРЯВАЩ АГЕНТ (ГАЗ ЕТЕН).

 

Това илюстрира, че поставяне на разделителна граница между естествени и синтетични вещества е не просто глупаво, а невъзможно. Фактът, че една съставка е синтетична не означава, че тя е опасна, но важи и обратното – натуралното не означава безопасно. Ботулиновият токсин се произвежда от бактерия, която може да прорастне дори върху пчелен мед и е 1.3 милиона пъти по-токсичен от оловото, което показва, защо бебетата не трябва да ядат мед. Чаша ябълкови семки съдържат достатъчно цианид, за да убие възрастен човек. Природните съединения могат да бъдат полезни, неутрални и опасни в зависимост от количеството и как се използват. Това се отнася и за синтетичните съединения. Не е от значение за безопасността дали едно съединение е природно, или е синтетично.

Но това погрешно схващане може да има тежки последици. Притеснението около формалдехида е идеален пример. Формалдехид се образува естествено в плодове, зеленчуци, месо, яйца и други. Открива се във високи концентрации в патицата по пекински – 120 ppm (части за милион), пушена сьомга 50 ppm, преработено месо – 20 ppm. Дори в здравите хора има около 2 ppm – играе важна роля при синтеза на ДНК. Формалдехидът се използва в множество производства под формата на консервант.

Хората автоматично приемат множеството „естествени“ източници на формалдехид, които ни заобикалят, но се съсредоточават върху следовите количества на „изкуствен“ формалдехид във ваксините и козметиката – всички „видове“ формалдехид са химически идентични CH20. Поради тази причина компанията Johnson and Johnson похарчи през 2013 година 10 милиона $, за да промени козметиката си за кожа. Те го направиха, макар количествата да са толкова нищожни, че би трябвало хората да изтърпят 40 милиона посещения в банята на ден, за да бъде животът им застрашен.

Ваксините също съдържат минимални количества формалдехид. Притесненията относно „изкуственото“ съединения накараха много хора да избегнат тези превантивни терапии, макар количеството на формалдехид (100 микрограма) да е 120  пъти по-малко от това в една круша (12 000 микрограма). Количеството е толкова малко, че дори не променя съдържанието на съединението в кръвта. Но избягването  на ваксините не е без своите последици – множество предотвратими смъртни случаи.

Да се бориш срещу страха е трудно, но не и невъзможно. Научното общество описва химофобията като неклинично състояние, което е подобно на ксенофобията – не е медицинска фобия, а придобита омраза.

Повечето от решенията на този проблем трябва да се прилагат още от училище. Учителите по химия трябва да потушат усещането, че лабораториите са мръсни места, в които се създават замърсени неща. Учителите трябва да говорят за индустриалния контрол на качеството и методите за пречистване, за да се разбере за уникално високия стандарт за чистота, който е нужен преди химическите продукти да се окачествят като годни за човешка консумация.

Образоването на  потребителитеи и обясняването, че „натуралните“ продукти не винаги са безопасни, ще доведе до вземане на по-умни решения при здравеопазването. По-добра регулация на пазарните условия са също важни. Глобалният пазар за „натурални“ и „био“ продукти за лична хигиена ще достигне 16 милиарда $ до 2020 година, макар тези продукти да не са доказали предимствата в безопасността пред своите „синтетични“ конкуренти. „Чист“ би трябвало да се отнася за продукт от само и единствено една съставка. „Природен“ продукт трябва да се продава така, както се среща естествено в природата, което означава, че този термин не би трябвало да се използва за козметика. „Без химия“ е едно нелогично и невъзможно твърдение, подобно етикетиране трябва да се забрани.

Корените на химофобията проникват на дълбоко. Ирационално сме склонни да преекспонираме степента на риска, който ни е представен. В САЩ хората е по-вероятно да умрат от сърдечни заболявания, отколкото от терористични атаки, но те се страхуват повече от тероризма. Само познанията по химия и токсикология могат да ни дадат ясна представа за опасността на различни продукти, което би ни позволило да вземаме по-рационални решения. Може би бихме могли да превърнем химофобите обратно в биофили.

Untitled-6

Има дори публикувана статия в журнала Chemie in unserer Zeit (1), която разглежда химичния състав на различни потребителски продукти, които са “без химия”. Статията очевидно е с празни листи, което трябва да подскаже на читателите и потребителите е, че предмети “без химия” няма. Без химия е единствено НИЩОТО. Статията много прилича на умна шега.

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/ciuz.201600750/abstract

Share this Story

Подобни публикации

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Харесайте ни във facebook

За biologist

I fucking love science! Микробиолог, science enthusiast, по дефиниция на БГ законодателството се водя "млад учен", просто любопитен. Геймър, меломан, киноман. MARVEL FAN! Млад съм, което явно за много хора е проблем. За други щеше да е проблем, ако бях брадат старец :D Няма угодия. https://www.facebook.com/munroe90

Статии в снимки