Био и органичен слънцезащитен крем – съществува ли такова животно?

Време e за море! За да се предпазим от вредните, канцерогенни UV лъчи, трябва да предприемем някакви мерки. Но какъв слънцезащитен крем да изберем? Някои хора казват, че продаваните масово са пълни с вредна и опасна „химия“… Може би е по-добре да заложим на био, органичните и натурални варианти? Или най-добре да заложим на бабините рецепти – изсипваш си една кофичка кисело мляко и стискаш палци хората да не останат с някакви грешни впечатления за теб.

Но какво представляват „органичните“ съставки в тези продукти? Едно от значенията на термина „органичен“ създава асоциации за наличие на органична материя – материя от жив вид. Друго определение се вписва в контекста на органичната химия – съединения, на въглерода и най-често по-сложни комплекси с въглероден скелет. А модерното определение описва продукти, които не съдържат „химия“. Абсурдно е, нали?

Ако разгледаме съставките на няколко органични препарата, ще установим, че те съдържат приблизително еднакви суровини. Растителни екстракти, които придават добър аромат; растителни масла за създаване на мазна и вискозна консистенция и 2 интересни съединения: цинков/титаниев оксид и токоферол .

По правило един продукт може да се определи като ОРГАНИЧЕН и БИО, ако НЕ съдържа съединения, които са продукт на тежката химия или модерната биотехнология. Те трябва да са взети от природата в нативно състояние и да не са претърпели каквато и да е модификация.

Но как се получават цинкови и титаниеви оксиди? Използваните технологии са такива, които отдалечават тези съединения от определението „органични“. Дори не отговарят на определението за органично съединение в органичната химия. Те са по-скоро минерални съединения. Един от методите за синтез включва разтапяне на цинк в графитен съд, прахово разпръскване на горещия метал, при което металните частици се окисляват от кислорода във въздуха и така се получава цинков оксид. Определено не е натурално съединение.

Токоферолът всъщност е витамин Е. Тъй като това е витамин, може би витае идеята, че той се получава от растителен материал. Но той също не е „органично“ (според модерните разбирания, а не химичните) съединение, защото се произвежда чрез възможностите на тежката химическа индустрия. Влаганият витамин Е дори не е чист, а е смесица от  8 различни изомерни форми.

Металните оксиди и токоферолите имат способността да поглъщат или разсейват опасната ултравиолетова светлина. Именно на тези съединения се дължи защитната функция.

Но тъй като активните, защитни съставки очевадно не са суровини с “естествен” произход, то имат ли правото производителите да категоризират продуктите си като „био или органични“?

Ето как потребителите стават жертва за пореден път на био маркетинговата измама .

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!