Наука
Как би изглеждал един свят без антибиотици? Пригответе се за него…

Как би изглеждал един свят без антибиотици? Пригответе се за него…

Златната ера на антибиотиците смени водещата причина за смъртност от инфекции към рак и сърдечно-съдови заболявания. Към настоящия момент все още можем да третираме повечето инфекции, а само някои патогени са резистентни към последната ни опция за защита – антибиотикът колистин. Но скоро това ще се промени, а резистентността към колистин вече нараства в Китай и САЩ.

Постоянно се връчват отличия за проучвания, които са насочени към борба с резистентността, фермерите постоянно се глобяват заради прекалена употреба на антибиотици,  лекарите са мъмрени за ненужно предписване, а компаниите се критикуват, че не инвестират в проучване на нови средства за борба с бактериалните инфекции.

Откриването или създаването на нови антибиотици се случва рядко, а съществуващите методи не вдъхват доверие, че могат да предотвратят апокалипсиса. Някои вярват, че новите технологии или съживяването на вече стари и забравени лечебни практики, могат да ни спасят. Други вече кроят планове какво трябва да направим, за да се спасим (1).

Все още не сме в пост-антибиотичната ера, но как би изглеждал света без антибиотици? Трябва да се върнем само 70 години в миналото , за да наблюдаваме времената, когато бактериалните инфекции са били една от основните причини за висока смъртност. Тези заболявания от миналото все още съществуват и са дори по-вирулентни – усложнени от множествената антибиотична резистентност.

Но обществото също се е променило за последните 70 години. Човешката популация е по-голяма, живеем по-близо един до друг и повече хора обитават единица пространство. Все повече хора живеят в една чиста, стерилна среда, която всъщност ги прави уязвими – слаб имунитет.

Нови заболявания (и такива, които отново се появяват) са оказали значително влияние през последните няколко десетилетия. Легионерска болест, лаймска болест, патогенни E. coli (обикновено са условно патогенни, най-често безвредни и живеещи в храносмилателната ни система). Причинителите на тези заболявания със сигурност ще станат резистентни с течение на времето.

Без антибиотици някои стари и познати заболявания, които към настоящия момент не са в списъка ни с най-опасни болести, ще се превърнат в тихи убийци. Броят на заболели с туберкулоза ще се увеличи със сигурност. Пневмонията отново ще се превърне в масов убиец, но може би ще се среща най-често сред възрастни и хора със слаба имунна система.

Трансплантирането на органи би се превърнало в невъзможно, тъй като приеманите имуносупресорни лекарства (за да не отхвърли тялото новия орган) ще оставят реципиента в беззащитно състояние и няма да може да се пребори и с елементарни инфекции. Дори лечение на апендицит ще се превърне (отново) в опасно начинание. Всички операции ще са опасни – септицемията ще погуби много пациенти.

Резистентността е упорита

Ироничното е, че вече няма да се притесняваме за антибиотичната резистентност – антибиотици вече няма да се предписват. Една от упорите е аргументът, че по-малко използване на антибиотици може да редуцира резистентността.

Но едва ли налагане на мораториум върху използването на антибиотици ще ни спаси. Но дори да пренебрегнем факта, че подобен мораториум ще доведе до смъртта на милиони, резистентността все пак няма да изчезне, защото малък запас от гени за резистентност ще се съхранява в популации от диви щамове. Когато вече е безопасно да се използват антибиотици, резистентността ще се завърне с пълна сила, но вероятно с много по-бързи темпове (2). Почвата, водата и цялата околна среда като цяло винаги ще играят ролята на резервоар на гени за резистентност, а бактериите ще чакат удобния момент да направят лекарствата безполезни отново (3).

Постантибиотичен и апокалиптичен свят

Как би се променило обществото в една пост-антибиотична ера? Все още ли ще поздравяваме хората с прегръдка или здрависване или ще се гледаме с подозрение? Ще пътуваме ли със самолети, които са основен начин за пренасяне на инфекции през огромни разстояния? Ще искаме ли да използва влакове, автобуси или коли, в които ще контактуваме с други (евентуално преносители на инфекции) хора? Винаги ли ще носим маски или ще се създадат специални облекла за безопасност? Дали ще се изгради защитна сегрегация между здравите, приспособимите и болните и недъгавите?

Ще загърбим ли живота си, който е пълен с удоволствия – социални събития, заведения, дискотеки, кино, летни и зимни почивки?

Или ще се създаде глобална политика срещу общ враг, ще се инвестира в наука и търсене на нови медикаментозни решения? А може би ще се приложи комбинация от всички тези неприятни мерки?

За да избегнем завръщането в тъмните времена наситени с пандемии и смърт, трябва да сме смели. Немислимо е да пропилеем предимството си пред микроорганизмите, което сме спечелили толкова скоро.

1)      http://amr-review.org/sites/default/files/160518_Final%20paper_with%20cover.pdf

2)      http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22936781

3)      http://science.sciencemag.org/content/312/5773/529.1.full

Share this Story

Подобни публикации

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Харесайте ни във facebook

За biologist

I fucking love science! Микробиолог, science enthusiast, по дефиниция на БГ законодателството се водя "млад учен", просто любопитен. Геймър, меломан, киноман. MARVEL FAN! Млад съм, което явно за много хора е проблем. За други щеше да е проблем, ако бях брадат старец :D Няма угодия. https://www.facebook.com/munroe90

Статии в снимки