Наука
Опасни ли са хранителните суровини от ГМО за здравето на животните и човека?

Опасни ли са хранителните суровини от ГМО за здравето на животните и човека?

Страхувате ли се от генно модифицирани организми? Не? А трябва… Или поне според абсолютно всяка медия, която цели не да информира, а да привлече посещения чрез страх. Хората се манипулират най-добре чрез страх.

Според въпросните материали ГМО може да ви причини диабет, рак, тумори, интоксикации, загуба на основни физиологични функции включително и възможността за възпроизвеждане. Още по-страшно е, че няма ясна дефиниция какво е ГМО. ГМО може да бъде в хляба, ГМО може да бъде в месото, ГМО е всичко, което хората не разбират. Тук важи златното правило – Ако името на един хранителен компонент е прекалено сложно за прочитане и съдържа цифри в него, то със сигурност е нещо неестествено, НЕприродно и мястото му не е в храната. Напълно възможно е да е ГМО.

Но грешните разбирания за модифицираните организми се подхранват не само от медиите, а  и от производителите на различни продукти. В България и по света се продават неорганични хранителни добавки (сол и подобни), които се рекламират, че са не просто без ГМО, но и без глутен. А какво означава вафла с надпис „без ГМО“? Очевадно е, че във вафлата няма организми (и надявам се не бактерии, за да сме здрави), още повече пък модифицирани. Правилно е да се напише „Не съдържа продукт от ГМО“. С радост бих изслушал как пречистена и рафинирана захароза (захар) от ГМО източник е опасна, защото е… ГМО. Примерът е много актуален, защото много компании избягват захар oт модифицирани растения. Може ли едно химично съединение да е ГМО? Това са логически капани, в които много хора попадат и дори не го осъзнават.

Но за да се подхранват страховете, за да не изгасне огънят, който подклаждат някои хора, периодично излизат „шокиращи проучвания“. Близкото минало помни няколко подобни научни проучвания с гризачи, които се оказаха или фалшифицирани или просто екипът, който ги е правил е бил некомпетентен. Най-малкото, защото никой не можа да повтори експериментите им и да получи същите резултати, а в науката повтаряемостта е най-важна. Странното е, че никой не обръща внимание на проучвания, които не откриват причини за страх, но когато едно проучване се противопостави на сто други, то предизвиква фурор. Трябва да вмета и че от научна гледна точка животинските модели носят много информация, но резултатите от тях НЕ могат да се прехвърлят директно върху хората. Кучетата не трябва да консумират шоколад, защото са изключително чувствителни към метилксантините, които се съдържат и в кафето. А хората обичат кафе и шоколад.

Характерното за въпросните шокиращи проучвания е, че нито едно не разкрива механизъм, който да обяснява токсичните ефекти на продуктите от ГМО. Но всичко еколози, зелени представители и анти ГМО учени са длъжни да намерят отговорите на следните въпроси, за да критикуват една технология аргументирано:

  • Съдържа ли продуктът от организми с модифициран геном следи от нуклеинови киселини или рекомбинантни  протеини?
  • Ако съдържа, след термична преработка запазват ли активност? За всеки е ясно, че нуклеиновите киселини се денатурират лесно при високи температури, същото се отнася и за протеините, но при тях температурите варират в широки граници за отделните представители.
  • Дори да запазят активност, как оцеляват в богатите на киселини стомашни сокове? Стомахът освен силна киселина съдържа и протеази (ензими), които късат и инактивират всички протеини.
  • Дори да оцелее протеин или нуклеинова киселина, защо витае идеята, че храносмилателната система абсорбира интактни молекули? Ако приемем, че модифицирана нуклеинова киселина може да се инкорпорира в нашия геном, трябва да приемем и идеята, че богатата на нативни нуклеинови киселини шопска салата може да ни навреди. Хората постоянно консумират сурова храна и дори съществува идеология на суровоядство. Въпреки това клетките ни не абсорбират чужди гени. Ядрото е трудно достъпно.

 

Но все пак науката е длъжна да разгледа този проблем обстойно.

Крие ли риск консумация на продукти от трансгенни организми за животните и хората?

Генно модифицираните растителни култури за пръв път се използват масово преди около 2 десетилетия. Изчислено е, че от тогава с продукти от ГМ растения са хранени повече от 100 милиарда единици селскостопански животни. Нормално е да се запитаме: Какви са последиците за животните и за хората? Отговор на този въпрос дава може би една от най-обширните научни статии, която е публикувана през 2014 година от University of California (една от най-престижните научни институции) в изданието  Journal of Animal Science. Обработените данни от авторите са от преди 1996 до 2014 година. Авторите стигат до извода, че фуражите съдържащи продукти от ГМО са напълно безопасни и са еквивалентни на конвенционалните фуражи. Имайки предвид големината на представителната извадка и количеството данни, спокойно може да се каже, че дебатът относно безопасността животинските фуражи е приключен. Авторите отбелязват, че до момента не са открити следи от трансгенни нуклеинови киселини или рекомбинантни протеини в животински продукти като месо, мляко или яйца. Това трябва да успокои хората (1).

Друго ревю обобщава резултатите на 24 продължителни проучвания, които изследват дългосрочните ефекти на диетите богати на продукти от ГМО върху множество поколения селскостопански животни. Не са открити следи от токсичност в дългосрочните проучвания. Не са открити следи от токсичност в проучванията протичащи в множество поколения. Учените от University of Nottingham не откриват рискове (2).

Отново през 2014 година е публикувано феноменално ревю, което обхваща цели 1783 научни публикации (пълен списък на всички публикации можете да откриете в референция “3″). Ревюто е създадено от екип учени от University of Perugia, Италия и Министерството на земеделието, храните и горите на Италия и е публикувано в журнала Critical Reviews in Biotechnology, който е с висок IF. Екипът не открива данни за каквито и да е рискове и не разбира на какво се основава твърдението, че трансгенните организми не са подложени на обстойно изследване. Над 2000 статии по темата са дали огромно количество данни (4).

Трябва да се знае, че не се откриват разлики в качеството и количеството на нутриенти между ГМО и неГМО култури. Оказва се, че за наблюдаваните вариации отговорност носят факторите на околната среда, а не модифицирането. Това заключение означава, че тезата, че ГМО хранителните продукти са с по лоши качества е просто грешна (5).

Не са открити и статистически значими негативни ефекти върху различни метаболитни параметри при добитък, пилета или риби, които са хранени с ГМО продукти (6).

Голяма част от модифицираните култури могат да експресират биопестициди с бактериален произход. Това са Bt протеини, които се образуват при спорулацията на бактерията Bacillus thuringiensis. Въпросната бактерия е почвена и се намира естествено сред корените на растенията. Производителите на органична и биологична храна използват този бактериален протеин (който е безвреден за хора) за контрол на вредителите. Опасни ли са модифицирани растения, които произвеждат такъв чужд протеин? Оказва се, че не. В месото, млякото или яйцата на животни, които консумират фуражи със съдържание на ГМО продукти няма наличие на трансгенни фрагменти от нуклеинови киселини или рекомбинантни протеини (7).

Отново изследователи от престижния University of California не просто не откриват каквито и да е рискове при използването на трансгенни растения върху здравето на животните и човека, но дори изказват тезата, че в глобален мащаб водените политики се основават на предполагаеми (но недоказани) рискове . Никой не се доверява на науката, а на страховете. Строги мерки срещу трансгенните технологии се налагат най-често от  държави със слаби и изоставащи икономики (8).

Има проучвания, които откриват леки предимства на ГМО фуражите пред конвенционалните. Едно такова например, което е съсредоточено върху бройлери, открива, че диетата с ГМ царевица благоприятства най-бързо растящите индивиди и е втората с най-ниска смъртност сред изследваните групи (9).

Към всичко изказано до тук е редно да добавя и първата ми идентична статия, която засегна влиянието на ГМО върху околната среда (10).

Крайно време е да умре митът, че модифицираните организми и техните продукти не са достатъчно добре изучени. От тази статия надявам се, че разбрахте, че в световното научно общество съществуват над 2000 научни публикации, от които всички водят към едно и също заключение. Но въпреки това медиите обръщат внимание на единични публикации, които се противопоставят на съществуващите 2000. Подобно поведение не корелира с научния метод!

Обществото ни е толкова неинформирано и до толкова завладяно от невярната информация, която ни залива от медиите, че в една от варненските природоматематически гимназии е създаден проект, който цели да информира учениците относно генното инженерство и трансгенните организми. Една от целите на проекта е да се създадат обучителни презентации, в които обаче не се цитират реални научни проучвания, а заучени текстове, които са до болка познати на всички (11). Това е пример за качеството на учебния материал, който очевадно не се основава на факти (12).

Фактите са достъпни за всички, но от хората зависи дали искат и могат да приемат истината. Нека не се подаваме на нереални страхове.

 

1)      http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0278691511006399

2)      http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.3109/07388551.2013.823595

3)      https://www.geneticliteracyproject.org/wp-content/uploads/2013/10/Ge-crops-safety-pub-list-1.xls

4)      http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.3109/07388551.2013.823595

5)      http://eu.wiley.com/WileyCDA/WileyTitle/productCd-111875641X.html

6)      http://ec.europa.eu/food/plant/docs/plant_gmo_report_studies_revised_report_2013_mon_810_ref_76_en.pdf

7)      http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15782906

8)      http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4015968/

9)      https://ps.oxfordjournals.org/content/84/3/503.full.pdf

10)   http://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Opasni-li-sa-gennomodifitciranite-zemedelski-kulturi-za-okolnata-sreda_35507.html

11)   pmg3-varna.org/genetika/gmo1.ppt

12)   http://pmg3-varna.org/genetika/uchebni%20prezentacii.html

Share this Story

Подобни публикации

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Харесайте ни във facebook

За biologist

I fucking love science! Микробиолог, science enthusiast, по дефиниция на БГ законодателството се водя "млад учен", просто любопитен. Геймър, меломан, киноман. MARVEL FAN! Млад съм, което явно за много хора е проблем. За други щеше да е проблем, ако бях брадат старец :D Няма угодия. https://www.facebook.com/munroe90

Статии в снимки