Каква е връзката между консумацията на шоколад и броя на нобеловите лауреати в една държава?

Кое създава нобелови лауреати? Има няколко предполагаеми фактора: Постоянство? Късмет? Добри ментори и ученици? Добра финансова и материална база? Но има и друг фактор, който едва ли бихте предположили – консумацията на шоколад. Консумацията на шоколад показва и броя на нобеловите лауреати произведени от отделните държави.

Такива са изводите на статия (1) публикувана в New England Journal of Medicine – един от най-престижните журнали за медицински изследвания. Проучването е доста необичайно, по-скоро забавно и приятно за четене, но не е ясно, защо е част от сериозно научно издание, в което през годините са представяни едни от най-ярките медицински открития.

Статията започва с (разумното) предположение, че печеленето на Нобелова награда е свързано с когнитивните способности. След това се описва връзка между флавоноидите – органични молекули, които се откриват в различни храни и шоколад – и когнитивните способности. Но едва ли подобни заслуги могат да се препишат само на флавоноидите, които се намират сред богат коктейл от други вещества в храната.

Но да приемем, че това е вярно. Флавоноидите са наистина силен индикатор за добра когнитивна функция. От тази идея авторът директно скача към странния въпрос дали шоколадът е свързан със способността за печелене на Нобелова награда. От чисто научна гледна точка тази хипотеза може да подлежи на проверка. Затова авторът решава просто да сравни броя на нобеловите лауреати на 10 милиона души в различните държави с консумацията на шоколад. Данните за консумацията на шоколад покриват само период от 4 години, но не преди 2002 година. Този факт леко компрометира проучването. А и не само шоколадът съдържа флавоноиди…

Учудващо обаче наблюдаваната корелация е статистическо доста силна. Швеция обаче е някаква аномалия, но ако се премахне от анализа, корелацията става дори по-силна.

Какво означава всичко това? Ако на вратата на всеки университет трябва да се напишат 3 правила, то едно от тях задължително трябва да е „Корелация не означава причинно-следствена връзка!“ Интересното е, че очевидно авторът на статията осъзнава това, но го пренебрегва. Той дори пренебрегва с лека ръка наличието на други фактори. В края той пише „differences in socioeconomic status from country to country and geographic and climatic factors may play some role, but they fall short of fully explaining the close correlation observed.“

Това може би е една от най-странните статии, които може да прочетете. Самата хипотеза е ненаучна, но методологията и създаването на статията са на много високо ниво, но все пак се пренебрегват различни други фактори. А когнитивните процеси са изключително сложни и не се влияят само от един единствен фактор. Дали това не е подобие на “the absolute zero paper”. А може би трябва просто да ядем шоколад без да задаваме много въпроси 😀

1) http://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMon1211064