Хората просто не са вегетарианци!

На 8 май 2016 година (неделя) ще се проведе символичен протест от група вегани и вегетарианци, който е организиран от г-н Никола Донев. Целта е всички всеядни (индивиди, които имат нужда да консумират храна от растителен и животински произход) хора да видят “скритата” истина, че месото е опасно, че е вредно, че яденето на месо е геноцид, че не е екологично. Активистите са сигурни, че с много труд могат да променят поведението на обществото.

Аз лично уважавам и спазвам свободата на всеки индивид да изповядва каквато идеология желае. Смятам, че всеки има право да бъде какъвто поиска и да вярва в каквото иска – да е християнин, мюсюлманин, веган, вегетарианец, всеяден, хомоксесуален, да вярва във вълшебства, да вярва на шарлатани, да вярва на всеки. Истински свободен свят! Но тези свободи трябва да се практикуват по начин, който не се натрапва на други хора и не се правят груби опити за налагане на една идеология на други хора против волята им. В този ред на мисли вегетарианците се опитват да наложат своя начин на живот на останалата част на обществото. Това е грешно и грубо нарушава свободите на хората!

Вярата в една идея не я прави абсолютна истина, която трябва да се следва от всички!

Анатомични особености на растителноядните

Сред веганите и вегетарианците се разпространява един изключително грешен мит, че хората анатомично и морфологично не са устроени да консумират месо. Д-р Neal Barnard обяснява в своята книга “The Power of Your Plate“, че модерните хора са растителноядни, защото ранните човекоподобни са консумирали само листа и корени. Аргументът е верен, но не и заключението.

Ранните човекоподобни наистина са консумирали само растителна храна. Това е видно и при един сравнителен антропологичен анализ на черепите на горила и ранния хоминид Asutralopithecus boisei. И двата вида имат грубовати черепи, като отстрани и на върха на черепите се виждат изпъкнали сагитални дъги и гребени. Тези образувания са местата, в които масивни мускули се захващат, за да дадат сила при дъвкателния процес. Тази сила е нужна, тъй като диетата на тези видове е  изключително богата на твърди растителни стебла, корени, твърди ядки и листа. Човешкият череп няма такива сагитални образувания – той е гладък, съответно и без силна мускулатура, което означава, че ние не сме приспособен да ядем твърди ядки, стебла, корени и листа. Както знаем модерните меки плодове и зеленчуци са резултат от селекцията – ние сме ги направили такива. Меката растителна храна е била дефицит.

От изображенията е очевадно, че древните човекоподобни (нашите предци) и горилите имат силни и широки челюсти. Те са нужни за упражняване на огромна сила за трошене на ядки, за дъвчене на твърди корени и стебла. Хората имат тънки и крехки челюсти, което означава, че ако се опитаме да ядем подобна твърда храна, е много вероятно да си счупим лицевите кости. Модерните хора просто не са приспособени да консумират подобна растителна храна.

Освен това се вижда, че древните хора и горилите имат значително по-големи зъби от модерните хора и са с по-голяма дъвкателна повърхност. Това позволява консумацията на растителна храна, докато зъбите на модерните хора са подходящи само за меки хранителни продукти – месо.

Има публикувани множество научни проучвания, които разкриват, че включването на месо в диетата се е случило с възникването на вида на модерния човек. Ние сме това, което сме заради месото (1).

Особености в метаболизма

Храната от растителни източници е изключително богата на въглехидрати, но човешкият метаболизъм трудно се справя с тях. Голяма част от сухото вещество на растителната клетка се състои от целулоза, хемицелулоза, пектини и други полизахариди, които често се обозначават с едно общо название – фибри. Фибрите са несмилаеми – хората не разполагат с нужните ензими, които да могат да ги метаболизират. Те преминават свободно през тялото като баластни вещества и дори имат лек пречистващ ефект. Някои преживни животни обаче съдържат в храносмилателната си система симбиотни микроорганизми, които деградират фибрите до мономерни въглехидрати, които са усвоими от гостоприемника - Ruminococcus sp. Това е еволюционно приспособление, което позволява по-ефективно усвояване на растителна храна. Хората нямат подобна симбионтна микрофлора. Дори стомасите ни не са приспособени за подобна храна, както е при растителноядните видове.

Но хората изпитват трудност при метаболизиране и на различни въглехидрати (глюкоза, фруктоза, рафиноза и други). Това състояние е познато като FODMAP синдром и се характеризира с диария, болки и дискомфорт. Много наподобява състоянието при непоносимост към глутен.

Хората просто изпитват трудност да метаболизират растителна храна.

Привържениците на вегетарианството разпространяват една лъжа, в която много хора вярват. Според тях подобно на фибрите в растенията и месото не може да се метаболизира. Според тях то гние в нас и ни разболява. Истината е, че хората разполагат с богат запас от силна стомашна киселина, която хидролизира месото. Освен това, тялото синтезира редица ензими, които разграждат напълно раздробеното в устата месо. Протеазите са ензими, които разкъсват връзките между аминокиселините в протеините. Липазите хидролизират липидите, а фосфолипазите хидролизират фосфолипидите. Месото се хидролизира напълно.

Когато става дума за набавяне на нужното дневно количество протеини и по-конкретно аминокиселини, месoто е най-добрият вариант. Протеините с животински произход съдържат пълен профил есенциални аминокиселини. Соевият протеин не е заместител на месото, защото има по-беден аминокиселинен профил и има силен потенциал за причиняване на алергии. Соята съдържа над 20 протеина, които могат да предизвикат възпалителна реакция. Освен това месото съдържа важни нутриенти (като витамин B12 и холестерол), които не могат да се набавят от растителен източник. Затова е забранено на бременни да следват диета без месо и дори има случаи на здравословни проблеми на новородени, чиито майки не са консумирали източници на витамин b12 (2).

Екология

Една от най-разгласяваните тези на вегетарианците е, че консумацията на месо унищожава природата и околната среда. Проучване от 2015 година (3) разкрива, че вегетарианската диета всъщност е по-опасна за околната среда. Тя остава по-голям отпечатък. Вегетарианството често върви ръка за ръка с друго модерно течение – консумацията на биологична храна. Двете практики изискват огромно количество ресурси (територия, вода, енергия и други), избягват се някои модерни методи в земеделието (защото не са биологични) и дават по-малък добив. Ниският добив означава, че са нужни нови територии, които всъщност служат като местообитание на различни растителни и животински диви видове. Освен това земеделските практики унищожават всички налични екосистеми и причиняват ерозия на почвата. Да се твърди, че вегетарианският начин на живот е по-екологичен от този на месоядците е абсурд.

Заключение

За добро здраве хората не трябва да прибягват до крайности, изключвайки различни огромни групи храни от диетата си. Хората имат нужда от балансиран начин на живот и разумен прием на храна – включително продукти от животински произход.