Етидиевият бромид не е опасен за здравето?

Етидиевият бромид е съединениe, което може да бъде открито във всяка лаборатория по молекулярна биология. Ако питате един биолог как трябва да се използва това съединение, вероятно  ще ви каже, че трябва да сте внимателни и да работите с ръкавици, защото е силен мутаген. Бромидът се използва за наблюдение на ДНК – той я кара да флуоресцира при UV светлина. Той се „промушва“ между базичните двойки, като карта в тесте от карти. Подобен ефект не е желан върху вас и затова се смята, че е опасен мутаген. Дистрибуторите на консумативи са готови веднага да предложат „безопасни“ заместители, които обаче са и по-скъпи.

Има само един проблем – етидиевият бромид не е човешки мутаген според данните. Той не е мутаген за мишки и плъхове също (1, 2). Очевидно не е мутаген и за крави или други селскостопански животни. Бромидът се използва в някои ветеринарни медикаменти в концентрации стотици пъти по-високи, отколкото използвани при молекулярно-биологичните изследвания (3). Дори не е Ames – положителен, макар някои от продуктите след метаболизма на съединението да са с известна токсичност (Ames – метод, който използва бактерии, за да се определи дали едно съединение причинява мутации в тестовия организъм). Има проучвания, които разглеждат възможността за използване на етидиев бромид при лечение на тумори (4). Сравнение между етидиев бромид и други (нетоксични) алтернативи открива, че алтернативите причиняват мутации при бактерии в изключително ниски концентрации (5) – 1 микрограм/милилитър, докато тази стойности при бромида е 250 микрограма/милилитър. Според авторите това се дължи на факта, че бактериалните мембрани не са пропускливи за бромид.

Всъщност по-опасни са методите за унищожение на лабораторните отпадъци, които използват пещи за изгаряне, белина, натриева основа или различни киселини.

Много е странно, че въпреки всички проведени проучвания, които не дават повод за притеснение, почти всички биолози все още смятат, че бромидът е изключително опасен.

Дори учените не са застраховани от вярва в различни митове.

1)      http://ntp.niehs.nih.gov/testing/status/agents/ts-m940107.html

2)      National Toxicology Program (August 15, 2005). “Ethidium Bromide: Genetic Toxicity.”. Retrieved September 30, 2009

3)      http://www.fao.org/wairdocs/ilri/x5443e/x5443e0u.htm

4)      Gentry AC, Juul S, Veigaard C, Knudsen BR, Osheroff N. (2011). “The geometry of DNA supercoils modulates the DNA cleavage activity of human topoisomerase I.”. NUCLEIC ACIDS RESEARCH 39 (3): 1014–1022. doi:10.1093/nar/gkq822.

5)      Comparison of SYBR Green I nucleic acid gel stain mutagenicity and ethidium bromide mutagenicity in the Salmonella/mammalian microsome reverse mutation assay (Ames test)

6)      probes.invitrogen.com/products/sybrsafe/S33100_msds.pdf#search=%22MSDS%20sybr%22

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!