Как изглежда живот след инфекция с полиомиелит?

Така изглеждат 68 години живот с инфекция с Poliovirus (полиомиелит). Живот без ваксини.

Този метален цилиндър представлява прословутите „железни дробове“. Подобни машини вече не се произвеждат, но все още има хора (10 души в света), които ги използват – 7 са в САЩ.

Железният дроб, известен още като Смукача (The Drinker) или като цистерната на Шоу (Shaw tank), е разработен през 1929 г. и е една от първите машини за вентилация с отрицателно налягане, използвана за дългосрочна терапия. Този тип машина е усъвършенствуван и използван по времето на полиомелитната епидемия, която удря света през четиридесетте години на миналия век. Машината е голям цилиндричен резервоар, който обхваща пациента от стъпалата до врата. Гумен уплътнител затваря горната част на резервоара преди шията на пациента така че само вратът и главата/лицето на пациента (съответно външните дихателни пътища) са изложени на околния въздух. Принципът на действие се състои в имитация на естествения процес на понижаване на интратораксовото налягане. Обменът на кислорода и въглеродния двуокис между кръвта и белодробното въздушно пространство се осъществява на принципа на дифузия и не изисква външна намеса, но въздухът трябва да се ‘вкарва’ и ‘изкарва’ от белите дробове, за да се осъществи газообменният процес. При спонтанното дишане, отрицателно налягане се създава в плевралната кухина посредством работата на дихателните мускули: диафрагмата и междуребрените мускули разширяват размера на кухината на гръдния кош; полученият градиент между атмосферното налягане и налягането вътре в гръдния кош генерира въздушен поток. В железните бели дробове, с помощта на помпа, механично се създава вакуум вътре в резервоара, позволяващ повдигане и разширение на гръдния кош. Това отрицателно налягане и разширяване на гръдния кош води до засмукване на атмосферен въздух.

Това е Александър от Тексас и е на 68 години. Той е напълно парализиран благодарение на полиомиелит от 6 годишен. Поради парализата и дробовете му не могат да работят автономно, затова той цял живот е зависим от тези „железни дробове“. В това приспособление е прекарал цели 62 години, като може да движи само и единствено главата, устата и врата.

Интересното е, че Александър се е научил да диша почти самостоятелно по някакъв начин, което му позволява да напуска дробовете за максимум няколко часа на ден. Той има няколко образователни дипломи и по професия е адвокат. Тези няколко часа свобода ги използва, за да излага своите аргументи в съда.

Александър ненавижда тази машина, но и признава, че й е изключително задължен, защото без нея той не би оцелял. Споделя, че тя негова клетка, но и пашкул.

Помислете дали 2 часа четене в интернет са достатъчни, за да откажете ваксини на детето си.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!