Анти-интелектуалните интелектуалци

„Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.“ – Аристотел

Следната сцена се разигра днес на окървавената дигитална арена за публични дискусии – „Фейсбук“.

Главните герои са:

Професор А – изявен математик, социолог и уважаван интелектуалец в България;

Професор Б – политолог, един от най-последователните консервативни мислители и уважаван интелектуалец в България;

Професор В – политолог, преподавател в Софийския университет, програмен директор на един от най-влиятелните мозъчни тръстове на Балканите и уважаван интелектуалец в България;

Аз – непредубеден наблюдател, беден студент по политология пишещ бакалавърската си теза, стремящ се чрез науката да разбере какво всъщност става в този объркан свят в който живеем.

Темата на дискусията е актуалния проблем с тероризма, имигрантите и Исляма.

Професор Б цитира без никакъв контекст изказване на Професор А – “Тези хора (не става ясно кои точно) са друг биологичен вид… Те ни презират…“. Сам по себе си без контекст този цитат е безполезен. Непредубедения наблюдател не може да разбере дали Професор А е казал тези неща публично с разпален расистки темперамент или като шега докато си е пил обедното кафе.

Въпреки това, професор Б приема първото по презумпция и възмутено коментира: „Обяснението на разликите в културата с биология има конкретно име, наследено от онзи с мустаците от 20 век. Професоре, нашата роля като изразители на обществено мнение е да съхраняваме хуманизма и уважението към човека при всякакви обстоятелства. Расизмът трябва да се бичува – не да се поощрява.“

Тук непредубедения наблюдател би останал объркан. Кое е конкретното име на теорията, обясняваща разликите в културите с биологични признаци? Кой е онзи с мустаците от 20 век? Хитлер? Ако е Хитлер – то тогава теорията би следвало да е нацизъм.

Ами науката? Всяко ли научно изследване, което констатира връзка между човешката биология и човешката култура е нацизъм? И ако да, това означава ли че то трябва не трябва бъде публикувано и анализирано, а просто отхвърлено заради изводите си?

Професор Б не предоставя отговори на тези логични въпроси.

Действие второ:

Професор В цитира „анализа“ на Професор Б, споделяйки неговото възмущение и използвайки случая да подчертае нуждата от политическа коректност: „Та какво имахме да кажем против „политическата коректност“. Това има двойнствен ефект, тъй като хем осъжда все още недоказания расизъм на Професор А, хем рита Професор Б по кокалчетата (тъй като той е опонент на политическата коректност). С един куршум – два заека.

Тук се намесвам аз, коментирайки анализа на Професор Б и посочвайки че връзката между култура и биология не е толкова очевидно некредибилна. За пример давам изследванията на Ричард Лин и Тату Ванханен от 2002 и 2006, които са открили че средния коефициент на интелигентност (биологична черта) варира доста между различни държави и че определени стойности на IQ кореспондират с държави с определен тип доминираща култура и расова група: „Има известен резон да се обясняват клутурните разлики с биология. Коефициента на интелигентност варира между отделни раси и региони“.

Цитираните от мен изследвания и публикации са с общ размер 500 страници. Въпреки това, вместо да произведе критика на данните, логичен контрааргумент или да се запознае с непознатите му изследвания, Професор В минава в контраатака чрез заплашителен суфизъм: “Mисля, че тук много се приближихте до удар в дъното – и търпимостта ми се сломи! Вие съвсем смело изказвате напълно непотвърдени от тези данни хипотези – там, където са установени корелации, Вие без грам аргумент откривате каузални зависимости. Е, надявам се, че колегите са Ви обяснили разликата между корелация и каузалност.”

Очевидно е за мен, че е станало някакво объркване. Дотук аз не съм изказвал хипотеза че биологията има каузални последствия върху културата. Единственото, което съм направил до този момент е коментирам анализа на Професор Б, подчертавайки че не можем толкова лесно да отхвърляме биологчните фактори и цитирайки данни в подкрепа на коментара. Решавам да разясня: “Не твърдя че има каузални зависимости между култура и IQ (това тепърва го разучавам). Твърдя че тезата, че биологията може да има отпечатък върху културата не звучи 100% неправдоподобно. Сиреч казаното от Професор Б, че идеята че биологията и културата са свързани е нацистка е малко пресилено.”

Но вече явно е твърде късно. Отново без данни, без анализ и без аргументи Професор В ми казва следното: „Идеята е нацистка, и не само – расистка си е. Професор А дори не е расист – той дехуманизира другите раси, като твърди, че са различен биологичен вид – това надхвърля твърденията на расизма“. Явно е че така седят нещата – идеята нацистка, расистка и толкоз. И всеки, който дръзне да я обсъжда ще бъде наричан нацист и расист докато не се откаже и не се извини.

Научни дебати? Аргументи, подкрепени с данни и логика? Свобода на словото? Тези идеи се захвърлят настрана заради страха от научните открития. Страх, заради който велики учени са били наказвани от ирационалните общества в миналото.

Озадачен, но все още с надеждата за смислена интелектуална дискусия, аз продължавам: “Tрябва да има смислен дебат базиран на факти в обществото. Наистина не разбирам как може някой да демонстира данни и вместо фактите да бъдат оборвани, да бъде наричан расист/фашист/нацист и прочие. Нали сме учени? Трябва да следваме данните.”

Отговора на Професор В обаче попарва тези мои наивни блянове: „Kато проучите добре въпроса, като публикувате научно съобщение в реномирано издание, може и да се напрегна да Ви отговоря – дотогава мисля да игнорирам подобни недоопечени – и доста прашасали, всъщност – хипотези. Получихте значително по-аргументиран отговор, отколкото написаното от Вас заслужава – не сте положили нужното усилие дори да намерите правдоподобна литература и данни в подкрепа на хипотезата си. От мен – толкова. Лек следобед.“

От този коментар на Професор В можем логически да заключим следното:

1. За да е валиден аргумента ми нямам право да цитирам вече направени изследвания, мога да цитирам само собствени оригинални изследвания и статии.
2. Субективното мнение на Професор В е единственото което определя един научен труд като стойностен или не, дори и когато Професор В не го е чел.
3. За да заслужа правото да водя интелектуална дискусия с Професор В трябва и аз да съм реномиран интелектуалец като него. Обикновените студенти-плебеи не си заслужават „напрягането“.
4. Аргументираната теза не е аксиома на интелктуалния дебат, а нещо което трябва да бъде „заслужено“ от някого (не е ясно от кого и защо).

Може би смятате че това е изолиран случай, но това не е така. Дебатът в социалните науки е доминиран не от учени, а от идеолози. Горепосочените професори са нагледен пример за това, но има и много други. Очевидно е, че данните, фактите, логиката и разума са второстепенни, а вярванията и политическия дневен ред на конкретния „учен“ са определящи.

Имайте предвид, че тези хора са много влиятелни в обществото ни. Те непрестанно биват канени от медиите да коментират един или друг социален проблем, управляващата класа редовно разчита на съветите им, бизнесът се консултира с тях, хиляди левове биват инвестирани в техните проучвания и на тях се разчита да образоват следващото поколение интелектуалци.

Но можем ли изобщо да говорим за качествена наука и образование ако тези, чието задължение е да ги развиват са ирационални идеолози? Или ще получим само пропаганда, маскирана като наука?

И можем ли да очакваме качествен и трезвен дебат по наболели обществени теми, ако най-уважаваните ни учени в обществените науки регират на аргументи, подкрепени с данни с ad hominem атаки и суфизъм? Или ще получим само една безсмилена говорилния?

Като общество е редно да отхвърлим персоналните авторитети на анти-интелектуалните интелектуалци и да прегърнем научния метод, логиката, разума и данните, където и да ни водят те. Така можем да направим решителна крачка напред в развитието си.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!