На снимката е министър Десислава Танева. По-известна е като жената, която осигури на своя съученик поръчка за скъпи джипове. Пример за корупция.
Кога решаваме, че е позволено да излъжем? Може би, когато видим, че хора с власт го правят? Според ново изследване (1) отделните индивиди е по-вероятно да изрекат лъжа, ако живеят в страна с високи нива на институционална корупция и измама . Това означава, че зле управлявани институции ощетяват обществото по повече начини от предполаганото.
Изминали проучвания показват, че хората са по-склонни да нарушат правилата, ако тези около самите тях също го правят. Например, по-вероятно е човек да си хвърли боклука на улицата, ако е обграден от графити и мръсотия (2). Това, което не знаем е до каква степен обществени норми (политическа измама, корупция, укриване на данъци) падат и до каква степен тези норми покваряват отделните индивиди.
За да отговорят на тези въпроси, изследователи са взели данни за правителствена корупция, укриване на данъци и изборни измами от Тhe World Bank и Freedome House – неправителствени организации, които изучават демокрацията и политическата свобода в 159 държави. Те са обвързали тези нива с индекс, който измерва институционализираното нарушаване на правила.
В последствие в продължение на 5 години изследователите са обиколили 23 страни, за да измерят честността на индивидуално ниво. Помолили са колежани да хвърлят зарче и да им кажат какво число им се е паднало. Колкото по-голямо число се падне, толкова повече ще платят на всеки участник – участниците са знаели, че изследователите няма как да видят какво число се е паднало. Но след като са обработили събраните данни от една държава е излязло, че големи числа са се падали много по-често от математическото очакване. Това означава, че някои хора са лъгали, за да вземат повече пари. Когато са сравнили резултатите на страните с нивата на институционалното нарушаване на правила, те откриват, че хора живеещи в страни с високи нива на нарушаване на правила е по-вероятно да излъжат.
Интересното е, че в този експеримент хората не са лъгали до абсолютната крайност, а само в рамките на някакви допустими граници за тях. Това означава, че те са лъгали до степен, в която оправдават своите лъжи.
Учените наричат този феномен „оправдана лъжа“ – начин да извлечем полза и едновременно да се чувстваме относително честни хора. Това, което хората определят като „честно“ варира спрямо средата, в която живеят. Очевидно хората сравняват нечестността с това, което виждат всеки ден в средата, в която живеят.
Сред страните с най-ниски нива на измами са тези от Западна Европа – Австрия, Холандия, Обединеното кралство. На другия полюс са Мароко, Танзания и Кения.
Финансовата нестабилност помага да се обясни защо измамите са по-разпространени в някои определени държави. Ако всички около теб са бедни или нещастни може да сметнеш, че това, което е важно са парите, а не някакви измислени правила.
Но дори и в най-корумпираните страни, хората не са безкрайно нечестни. Хората са загрижени за своя имидж на честен човек.
Литературни източници:
1) http://www.nature.com/nature/journal/vaop/ncurrent/full/nature17160.html
2) http://science.sciencemag.org/content/early/2008/11/20/science.1161405
