Защо много хора вярват в свръхестествени сили и феномени?

Защо голяма част от българите вярват в свръхестествени сили – телепатия, телекинеза, предсказания, вълшебни сънища? Защо много хора ходят на врачки, гадателки, лечители, билкари? Защо мнозинството всеки ден си проверява с нетърпение хороскопа? Защо масово се вярва на магически лечения и терапия, които се излъчват по различни телевизии? Може да се предположи, че това се дължи на ниска интелигентност и лошо образование, но изминали проучвания не са успявали да докажат това твърдение.

Ново проучване в журнала Memory and Cognition разглежда разликите между вярващите в свръхестествени сили и скептичните хора спрямо техните ментални способности, а не интелигентност или образованост. Това е най-задълбоченото проучване по рода си, а учените са открили, че вярващите имат ментални способности равни на тези на скептиците, но страдат от липса на аналитични способности – те не мислят . Отказват да мислят.

Изследователите оценяват вярванията на хората, менталните усилия, които полагат и удовлетвореността от живота в извадка с над 2000 човека (оналайн и офлайн). Например, относно вярванията, питат се хората дали са съгласни или несъгласни с твърдението, че е възможно да се добие информация за бъдещето преди то да се случи, но по начини, които не зависят от нормалните сензорни канали. Най-силно вярващи и скептици с еднакъв брой години образование или академично минало са били поканени да проведат тест, който оценява тяхната памет и аналитични способности.

Един от тестовете за памет е включвал слушане на списък с познати думи, а после изричане максимален брой от тях, но без да се изрича „примамка“ – сходна дума по значение от тези в списъка, но която всъщност не е била в него. Друга задача, която е свързана с паметта, включва въпроси за някои преживявания в детството, после участниците са били помолени да си представят, че преживяват тези промени отново, а накрая една седмица по-късно са били попитани дали наистина са преживели тези случки. Идеята е да се тества уязвимостта на паметта на участниците. С тези и още подобни тестове се стига до извода, че няма разлика относно паметта между вярващи и скептици .

Но ситуацията с аналитичното мислене е съвсем различна. Оценявани са аргументи, мнения относно конспиративни теории, провеждани са логически тестове и подобни. Скептиците са се представили много по-добре на всички тези тестове. Тези резултати са при условие, че според проведените проучвания скептиците и вярващите имат еднакви когнитивни способности.

Резултатите не показват, че липсата на аналитично и критично мислене води до създаване на вярващи, но те потвърждават идеята, че липсата на аналитичност прави хората по-склонни да развият подобни вярвания. Пример: невъзможността един индивид да определи дали един сън може да предскаже предстоящи събития (вярващите не взимат под внимание всички сънища, които са се провалили в предсказването на близкото бъдеще). Липса на аналитични способности е характерно за хора, които са в постоянен контакт с други хора, които вярват в недоказани феномени. 70% от вярващите споделят, че вярванията им съвпада с тази на приятелите и семейството им.

Най-интересното е, че хората, които вярват в свръхестествени феномени, изпитват по-голямо удоволствие от живота. Заблудата винаги поражда удоволствие. Светът със супер герои е доста по-интересен и вълнуващ.

http://link.springer.com/article/10.3758%2Fs13421-015-0563-x

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!