Редно ли е да съдим някого заради нещо върху, което нямаме контрол? А ако сам е направил този избор? А редно ли е да се бъркаме в чужди животи? Редно ли е да съдим въобще? Според религиозните виждания нямаме право да съдим когото и да е за каквото и да е, но дори и най-праведните не могат да спазят този принцип. В кръвта на хората е да съдят и сочат с пръст. В тoзи ред на мисли сами ли си избираме сексуалността или тя е генетично или ембрионално детерминирана?
Сексуалната диференциация е процес на ембрионалното развитие
Женското дуо Жаклин Швартз и Маргарет Маккарти от Училището по медицина към Университета Мериленд ни предоставят много интересна гледна точка за формирането на сексуалността на зрелия индивид използвайки моделна система – плъхове.
Сексуалната диференциация на мозъка предначертава сексуалната диференциация и на поведението, а тази асоциация най-лесно може да се наблюдава при плъховете. Половата диференциация на мозъка и поведението се детерминира по време на чувствителния период на развитието на организма чрез изключително важния хормон естрадиол. При мъжките плъхове ембрионалните и неонатални тестиси продуцират тестостерон, който локално се ароматизира до естрадиол в определени мозъчни ядра. При плъхове и мишки критичният период на сексуална диференциация започва преди раждането и завършва около 10 дни след него. В този период третирането на женски ембриони с ексзогенен (външен) източник на естрадиол ще имитира ефектите на ендогенния естрадиол при мъжките, което перманентно променя поведението и мозъка при съзряване – женските сменят своята ориентация.
Нормалното развитие на мъжкия мозък се нуждае от напълно завършени два различни процеса: маскулинизация и дефеминизация (Braum, 1979). Маскулинизацията подготвя мозъка за експресия на мъжко поведение. Дефеминизацията е загуба на възможност за отговор към активационните ефекти на естрадиола и прогестерона, които индуцират женското сексуално поведение. И двата ембрионални процеса се противопоставят на процеса на феминизация, който индуцира изявата на женско поведение. Феминизацията се наблюдава при липса на критични нива на естрадиол по време на неонаталния критичен период.
Женското дуо е използвало хормонални вещества, за да индуцира пълна маскулинизация и дефеминизация на поведението у новородени женски индивиди плъхове. Това кара вече възрастните женски индивиди да проявяват мъжко сексуално поведение. Това означава, че сексуалното поведение и ориентация се детерминира още на ембрионално ниво преди самото раждане и по-скоро не е личен избор.
Генетика на хомосексуалността
Ноември месец миналата година бе публикувано изследване (Genome-wide scan demonstrates significant linkage for male sexual orientation) в престижния журнал Psychological Medicine, в което са участвали 800 хомосексуални индивида. Техен генетичен материал е бил изследван, като са били открити две ясно забележими повтарящи се участъка в хромозоми Х и 8. Х хромозомата е половата хромозома. Тази, която детерминира вторичните полови белези.
Проучването е анализирало проби кръв и слюнка от 409 двойки гей братя, включително двуяйчни близнаци. Единственото общо между тези 409 двойки е, че са с хомосексуална ориентация.
Учените откриват 5 SNP (single nucleotide polymorphism) – промени в генома, които засягат единични нуклеотиди. Открити са точно в тези два региона.
Учените подчертават, че генетиката е просто един от факторите, които са част на целия по-голям процес на сексуална детерминация.
Това скорошно откритие потвърждава предишни други, според които хомосексуалността е белег, който се предава от майка на син. Самата Х хромозома се предава от майката.
Литературни източници
The role of neonatal NMDA receptor activation in defeminization and masculinization of sex behavior in the rat
Genome-wide scan demonstrates significant linkage for male sexual orientation
Extreme skewing of X chromosome inactivation in mothers of homosexual men
