Защо органичните производители не посочват, че продуктите им също са резултат на мутагенез?

Масовият фронт, надигнал се срещу мутантните култури и по-точно тези, добити чрез директни и  прецизни техники за промяна на генома (ГМО) накара Европейсия съюз да създаде строг контрол в цяла Европа и да накара производителите, използващите ГМО суровини да пишат на етикетите си, че са използвали продукт от генномодифицирани организми. За жалост подобна масирана и агресивна кампания остава обществото дезинформирано не само за ГМО продуктите, но и за органичните храни .

Когато някой чуе органична храна, си представя плод или зеленчук, който не е третиран с пестициди, изкуствени торове, синтетични препарати и най-важното – без каквато и да е манипулация върху неговия геном. В допълнение, най-големият производител на трансгенни култури (Монсонто) има разрешение да продава в Европейския съюз само една модифицирана култура. На пръв поглед това означава, че би трябвало пазарът да е наситен с много по-качествени храни. Но това разбира се е само на пръв поглед…

С рестрикциите над Монсонто една пазарна нисша остава незапълнена, а в света на бизнеса това означава възможност за печалби. Генното инженерство е само един аспект от растителната биотехнология и той е забранен. Има много други методи за създаване на мутанти, а компании като BASFY и Du pont успешно заливат европейския пазар с такива. Те не разпространяват растения, създадени чрез генно инженерство, а чрез мутагенез . Метод, който е смятан за по-опасен от генното инженерство.

При мутагенез биологичен обект (бактерии, дрожди, плесенни гъби или растения) се излагат на въздействие на мутаген. Мутагенът може да бъде физичен – ултравиолетова радиация (най-често при микроорганизми) или директна радиация. Като мутаген може да се използват и химични агенти. Най-популярни са етил метан сулфонат (EMS), етил нитрозокарбамид, етилен имин, малеинов хидразид и други. Досещате се, че са изключително токсични? Целта е биологичният обект да придобие мутации. Огромен процент от биологичните обекти загиват, само някои от тях придобиват мутации и нови характеристики. Опасността тук е, че процесът е напълно случаен, некотролируем и не може да се предположи какви са настъпилите промени.

Друг популярен метод за получаване на хибриди (без генетично инженерство) е чрез клетъчна фузия. При нея клетки от различни организми се подготвят (при растителните се премахват клетъчните стени чрез ензими, за да се получат протопласти) и чрез ензими, химични агенти (полиетилен гликол) или дори вируси те се сливат. Ядрата на двете клетки се сливат като се получава ново наречено хетерокарион. По този начин е получен хибрид картофи, който е резистентен към някои заболявания. Клетки на Solanum tuberosum са били подложени на фузия с клетки на Solanum brevidens. Това разбира се е напълно разрешено.

Европейските фермери имат пълното разрешение да използват такива култури и не подлежат на строг контрол. Дори могат да бъдат използвани и от органичните производители. И тук идва големият проблем:

Защо органичните производители не отбелязват на етикета, че продуктът съдържа или е мутантна култура? Липсата на подобно обозначение означава, че или подобни мутантни култури не се използват и не се внасят на българския пазар, или просто никой не упражнява контрол. А нима има разлика между ГМО и мутант получен чрез токсични мутагени? Не е ли това лицемерно? Органичните производители могат напълно свободно да ползват подобни култури без да съобщават за това на никого.

Аз лично нямам нищо против подобни култури, но ми е пределно ясно, че основна полза на атаките срещу тях е, че така някак си се промотира био и органичните продукти. Но е лицемерно да се твърди, че те едва ли не са естествени… Кой го гарантира това? Кой? Поредната заблуда, която има за цел да увеличи печалбата на един сектор за сметка на друг. Битката е между гиганти, а потребителите остават еднакво ощетени, независимо от печалившия.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!