Натурален, естествен, био… маркетинг

Едва ли някой не е забелязал все по-бързо навлизащата мода на натуралните, естествени, био продукти – храни, козметика, аксесоари. В опитите на специалистите по маркетинг и реклама да продадат даден продукт се стига до създаването на куриозни лъжи – естествени дъвки, салам без глутен, козметика без глутен и т.н. Това кара мислещите хора да се запитат какво всъщност стои за определенията био, естествено или натурално. Дали всичко това не е измама?
В настоящата статия ще разгледам един много рекламиран продукт – дъвките Ксилитол . Не съм ги избрал случайно… Причината е, че ежедневно по радиа, телевизии и дори в обширни статии във вестник Капитал се твърди, че не съдържат захар или вредния аспартам, а натурален екстракт от финландска бреза.

Източник: Capital.bg

Трябва да се знае, че за да се определи един продукт като натурален е необходимо една или няколко от основните му съставки да са “натурални”.  Това не спира производителя да влага в “натуралния” си продукт различни стабилизатори, емулгатори, подобрители на вкуса, е-та и всичко друго, което не ви харесва. Просто маркетинг специалистите предпочитат да залагат рекламата върху  използваните “естествени” суровини.

В случая с дъвките Ксилитол се залага върху натуралния екстракт от финландска бреза – алкохолът ксилитол, който се използва като подсладител. Да, за получаването му се използва естествена, природна, растителна суровина, но НЕ… производствената му технология не е “естествена”. Но маркетолозите спестяват този факт, като така се опитват да атакуват директно най-големия си конкурент – дъвките Орбит. Но как да се пробие малкият български пазар, доминиран от дъвките Орбит? Лесно – като излъжеш, че твоят продукт е по-здравословен, по-натурален, по-естествен, по-био и по-безопасен… Нали сега това е модерно?

Но технологията за получаване на ксилитол от финландска бреза далеч не е естествена или безопасна. Това обаче е тайна, която производителят на дъвки не иска да знаете:

1. Растителната маса претърпява киселинна хидролиза – към нея се добавя концентрирана киселина и сместа се загрява. Целта е ксиланът в растителната маса да се се разгради до ксилоза и оцетна киселина. Добавя се и катализатор, който може да е сплав никел-алуминий под формата на прах.
2. Премахване на оцетната киселина (ацетат).
3. Премахване на остатъчната киселина от хидролизата чрез загряване и изпаряване.
4. Към получения сироп се добавя етанол (чист спирт), за да може ксилитолът да кристализира. Той е пречистен от оцетната киселина, катализатора и други нежелани субстанции.
5. Кристалният, прахообразен ксилитол се отделя от етанола и сорбитола чрез центрофугиране.

Така се получава “натурален” ксилитол от финландска бреза. Реалността сериозно се разминава с очакванията на потребителя, който едва ли под “натурален” продукт очаква да консумира продукт на химическата промишленост.

Въпреки, че ксилитолът е безопасен за хората, той има лаксативен ефект. При висока консумация той има разхлабващ ефект.

Важно е и да не давате продукти с ксилитол на домашните си любимци. Той може да е безопасен за хора, но не и за кучета. Описва се и дори като токсин за тях. Той може да причини хипогликемия, дори увреждане на черния дроб и смърт.

Това е само един от множеството примери как различни компании спекулират с определенията “БИО”, “НАТУРАЛНО” и “ЕСТЕСТВЕНО”. Подобни спекулации са явен опит за заблуждаване на потребителите, дори лъжа. Но лошото е, че никой не следи и наказва подобни подвеждащи реклами… Но търговците не страдат от морални угризения.

Литературни източници:
http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2015/01/30/2462938_chereshkata_na_duvkata/

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!