Наука
Най-успешните съвременни български учени в областта на биомедицинските науки

Най-успешните съвременни български учени в областта на биомедицинските науки

Българите са горделив народ. Има толкова много поводи за гордост – историята, спортистите, Стоичков, природните ни красоти и дадености, жените… За жалост много малко хора се гордеят с българските постижения в науката. Едва ли, ако спрете някой случаен човек той би успял да ви изброи трима известни български учени. Задачата става още по-сложна, ако накарате някой да ви каже името на един съвременен известен български учен…

Но може би българите не са виновни, а по-скоро държавата. Тя не отделя пари за наука, което означава, че такава трудно може да бъде произведена тук. Това кара талантливите българи да бягат от родината и да творят на много по-благоприятна почва. Всъщност, ако се върнем назад във времето ще открием, че почти всяко едно постижение, с което се гордеем, е осъществено извън България…

Искам да ви запозная с 7 от най-добрите учени с български корени в областта на биомедицинските науки. Това са българи, чиито научен труд за последните 25 години е генерирал най-силен интерес, имат най-голям брой цитати и съответно са признати специалисти в областта, в която работят.

Проф. Люба Калайджиева – над 5187 цитата и 143 научни статии. Завършва медицина в България през 1971 година. Завършва специализация по генетика в Русия. До 1992 година е директор на Лаборатория по молекулярна патология. Работила е и като гост-учен в Училището по медицина към Стандфордския университет. От 2002 година е професор по молекулярна генетика в WAIMR (Western Australian Institute for Medical Research). Научните й интереси са съсредоточени в изследването на геномите на слабо изучените ромски/цигански популации. В резултат тя открива множество генетични аномалии и заболявания. През 2012 година тя открива ново генетично заболяване – автозомно-рецесивна конгенитална атаксия. Проф. Калайджиева успява с помощта  на анализ на геномите на роми да докаже, че те наистина имат индийски произход.

Д-р Йорданка Златанова – Департамент по молекулярна биология към Колеж по земеделски и природни ресурси, University of Wyoming. Специалист по структурите и динамиката на хроматина и неговата роля при регулацията на транскрипцията. Ако някой се интересува от тази тематика, може да си купи нейната книга/учебник Replication and Transcription of Chromatin на цена от 509$. Има 154 публикации и над 4016 цитата.

Стефан Льочев – до 1991 година работи в Института по физиология на растенията и генетика, БАН, а по-късно в Департамента по медицина към Duke University в САЩ. Там той изучава оксидативния стрес  и протеините свързани с него. Или с други думи той изучава как свободните радикали взаимодействат и увреждат живата материя. Трудовете му са цитирани над 3000 пъти.

 Д-р Румяна Койнова – биофизик. До 2000 година работи в Института по биофизика на БАН, като след това започва работа в Northwestern University, Департамент по биохимия. Специалист е в областта на свойствата на биологичните мембрани. Има над 106 научни статии и над 2350 цитата.

Проф. Райна Ботева – Национален център по радиобиология и радиационна защита. Ръководи Лабораторията по молекулярна радиобиология. Занимава се с мониторинг на популации изложени на малки дози йонизираща радиация, за да открие генетични и клетъчни увреждания в резултат на това лъчение. Изпитва природни и химични радиозащитни субстанции. Има над 908 цитирания.

Д-р Иван Тодоров – биолог. Започва кариерата си в Институт по молекулярна биология, Департамент по молекулярна генетика. Мести се в Институт по клетъчна биология и морфология, където работи до 1990 година. В момента е професор-изследовател в Beckman Research Institute of City of Hope, Калифорния, където изучава диабета и метаболитни заболявания. Има над 98 публикувани научни статии и над 3281 цитирания.

Тази никому известна българка (за българското общество) се казва Наташа Бохорова . Тя е учен, който е част от екипа създал първата ваксина против Ебола – ZMapp, получена по изключително интересен и хитър начин (http://6nine.net/2014/08/07/гмо-вируси-бактерии-и-гмо-растения-спа/). Наташа е от малкото български учени, които са съавтори на научна публикация в най-престижното научно списание – журналът Nature.

Share this Story

Подобни публикации

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Харесайте ни във facebook

За biologist

I fucking love science! Микробиолог, science enthusiast, по дефиниция на БГ законодателството се водя "млад учен", просто любопитен. Геймър, меломан, киноман. MARVEL FAN! Млад съм, което явно за много хора е проблем. За други щеше да е проблем, ако бях брадат старец :D Няма угодия. https://www.facebook.com/munroe90

Статии в снимки