От десетки хиляди години хората селективно размножават растения и животни, за да се сдобият с индивиди от даден вид с желани характеристики. В продължение на години, например, фермерите (и учените генетици) селектират царевица с желана крайна цел – по-голямо, здраво растение, което да дава по-голям добив и да се развива в множество различни среди. Този процес със сигурност е променил генома на царевицата, но въпреки това не се смята за генно инженерство…
В контраст, генното инженерство включва директна манипулация на ДНК (генома на вида). Самата техника датира едва от 70-те години на миналия век. Методиката има две различни форми:
- директно прехвърляне на гени между два индивида, които могат да се кръстосват помежду си – например пшеница с пшеница.
- директно вземане на охарактеризирани гени от различен от реципиента (соя или царевица примерно) донорен организъм (бактерия например), за да се придобие определена характеристика.
В крайна сметка директното генно инженерство се опитва да осъществи същите цели като тези на традиционното кръстосване, размножаване и селекция. Но генното инженерство е по-прецизен инструмент и спестява много повече усилия и работа, защото все пак позволява прехвърляне директно на желаната черта (студоустойчивост например).
