Наука
Как луди учени накараха Света да вярва, че витамин C лекува настинки и инфекции

Как луди учени накараха Света да вярва, че витамин C лекува настинки и инфекции

Събуждате се някоя сутрин със зачервен и и мокър нос и първото, което правите е да изпиете чаша пресен плодов (по възможност портокалов) сок. Не се хабете… науката показва, че големи дози витамин C са абсолютно безполезни при борбата с настинката или грипа. Единственото, което може да направи тази чаша сок е да утоли моментната ви жажда.

Всичко това води до въпроса: Как тогава целият Свят се подлъга на мита за витамин C? Производителите на витамини ли са виновни, опитвайки се да ни накарат да купуваме повече хапченца? Или пък може би плодовата индустрия? Една от причините за това е, че аскорбиновата киселина е относително безопасна.

Всичко започва с известния учен Лайнъс Паулинг (един от основателите на квантовата химия и молекулярна биология), който е вярвал, че витамин C може да излекува множество заболявания. Въпреки, че е мъртъв, той все още “мами” милиони хора.

Огромна част от населението приема витамини редовно  под формата на хранителна добавка. От тях няма голяма вреда, но според много диетолози няма и много полза. Огромните дози витамин C също не са от голяма полза особено, ако се надявате да ви излекуват от настинката или да ви предпазят от настъпващия грипен сезон. В тази статия ще разберете как учените откриват аскорбиновата киселина, откъде произлизат митовете около нея и кое е полезното.

Откритието на витамин C

В продължение на много време хората не са знаели за съществуването на витамин C. Те са знаели обаче за скорбута, който днес е познат като висока недостатъчност на въпросния витамин. Моряците от дългите презокеански пътешествия са страдали от недостиг на пресни плодове и зеленчуци, което им е докарвало скорбут. Страдали са от подути крайници и болезнено възпаление на венците.

Днес скорбутът е рядко срещан в развитите страни. За да страдате от него, трябва да приемате под 10 милиграма на ден в продължение на седмици. Но в миналото това е бил огромен проблем, който е взел над 2 милиона жертви (основно моряци).

Ученият Джеймс Линд е провел проучване през  1747 година, при което е третирал моряци със скорбут чрез различни методики. Той открил, че единственото лечение е с портокали и лимони.

Едва през 20-ти век учените откриват какво всъщност има в тези плодове, което лекува болните. През 1928 година Алберт фон Сент-Дьорди (унгарски лекар и нобелов лауреат) изолира субстанция, която се открива в надбъбречните жлези и я наименува хексауронова киселина . През 1931 година двама американски биохимици откриват, че кристалният витамин C в лимоните има идентични свойства с хексауроновата киселина.

Лайнъс Паулинг и манията по Витамин C

Тези открития кара един учен (Лайнъс Паулинг) да се задълбае в темата. Паулинг е единственият човек, който е печелил две самостоятелни Нобелови награди. През 1949 г.  Паулинг и неговият екип изучават сърповидноклетъчната анемия и установяват, че е генетично заболяване. Но той (Паулинг) е виновникът за мита около витамин C.

По време на разговор през 1960 година Паулинг споменава, че се надява да доживее още поне 25 години, за да следи вълнуващите научни открития. В този момент в публиката присъства мъж, който ще промени живота и кариерата на Лайнъс. В писмо до Паулинг, Ирвин Стоун препоръчва да приема 3000 милиграма витамин C всеки ден, за да осъществи тази си надежда – да живее по-дълго. След  известно време на консумиране на витамина, Паулинг заявява, че се чувства по-жив и здрав след като приема съвета на Стоун.  Ученият споделя, че: „Вече не страдам от острите настинки, които прекарвам  по няколко пъти в годината.“

В следващите няколко години Паулинг увеличава дозата до 18 000 милиграма на ден. Витамин C се превръща в неговата фиксидея.

През 1970 година Паулинг издава книгата си „Витамин C и настинката“ , в която окуражава американците да консумират по 3000 милиграма аскорбинова киселина на ден.

И резултатите са видими. През Януари 1971 година във вестник The Bulletin излиза със статия, в която се споменава, че след публикуването на въпросната книга продажбите на витамин C са се покачили десетократно.

Но лудостта няма граници. Фармацевтите съобщават, че не само че хората изкупуват всички налични количества, те искат и витамини в по-големи дози, както препоръчва Лайнъс. Ако в началото стандартните таблетки са били по 100 милиграма, то по-късно таблетките стигат до 500 милиграма витамин C.

Паулинг толкова много се вманиачава от този витамин, че започва да твърди, че с негова помощ ще можем да затрием настинката и грипните епидемии напълно от лицето на Земята. Според него витамините и хранителните добавки могат да лекуват всичко – от отлепяне на ретината до вирусът на СПИН.

Методите му също не са били особено конвенционални. Веднъж е тествал мегадози витамин C  върху ученици по време на зимен лагер в Алпите, като е „установил“ огромно намаления в честотата и продължителността на настинките.

Паулинг води ожесточени битки с критици до края на живота си. В интервю от 1990 година – 4 години преди смъртта си – Паулинг заявява, че хора, които приемат витамин C и други хранителни добавки в „оптимални количества“ ще живеят 25-35 години по-дълго. Ще са свободни от заболявания.

Високите дози не действат

В същото време учени постоянно откриват нови доказателства, които показват, че настинките и вирусните инфекции протичат по един и същи начин, независимо дали приемате витамини или не.

Мащабно ревю на почти 30 статии открива (http://summaries.cochrane.org/CD000980/ARI_vitamin-c-for-preventing-and-treating-the-common-cold), че приема на дневната доза витамин C може да редуцира продължителността на настинакта с 8%. Това означава, че ако настинката ви трае 5 дни, продължителността й ще се скъси с 10 часа.

Учените са хвърлили и доста усилия, за да установят дали витамин C  понижава риска от развиване на рак. Но доказателства от клинични проучвания показват, че витамин C (обикновено под формата на витамин + друга субстанция като цинк или витамин E) не притежава подобни ефекти. Същият проблем (http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23925826)  възниква и когато учените се опитват да намерят връзка между витамин C и пневмонията.

Много лекари са се опитвали да дават на пациентите си огромни нива на един нутриент (като витамин C), за  да  преборят сърдечни заболявани и рак, до катаракта и СПИН. Резултатите са винаги са били разочароващи.

Но все пак хората продължават да ги пият

Мегадозите носят и големи рискове. Според здравните организации съветват, че хората не трябва да приемат повече от 2000 мг на ден. Всичко по-високо от тази доза може да ви докара стомашни спазми, главоболие и диария.

Но това може да не е всичко (http://www.health.harvard.edu/blog/high-dose-vitamin-c-linked-to-kidney-stones-in-men-201302055854). Шведски учени откриват, че мъже, които приемат витамин C имат двойно по-голям шанс от тези, които не приемат витамина, да се сдобият с камъни на бъбреците.

Защо, ако си набавяме нужния витамин C от храната, трябва да приемаме и аскорбинова киселина като хранителна добавка? Истината е, че този мит е прекалено устойчив на атака с реални аргументи. Именно този мит се използва от компаниите за производство и дистрибуция на хранителни добавки, за да увеличат приходите си.

Та в крайна сметка сме се озовали в ситуация, в която на пазара има витамини с различен цвят, вкус и мирис, обещание от производителите, че ще ви излекуват от всичко и че ще ви изпълнят с енергия, но в крайна сметка подобни твърдения все още не са добре аргументирани, а са по-скоро маркетингов трик. За 2012 година статистиката отчита, че пазарът на подобни хранителни добавки се оценява на 23 милиарда долара.

Това е пример за икономика основана на лъжи, митове и използване на човешката слабост, дори надежди.

Share this Story

Подобни публикации

Последвайте ме в Twitter

twitter-followme[1]

Харесайте ни във facebook

За biologist

I fucking love science! https://www.facebook.com/munroe90

Статии в снимки