Протеините в клетките ни са малките машини, които вършат цялата работа. Рецептата за създаване на протеини, за съединяване на изграждащите ги блокчета, наречени аминокиселини се съхранява от ДНК, която преди това се презаписва в РНК. Това е и централната догма в молекулярната биология – ДНК -> РНК -> Протеини. Но през миналата седмица бе публикувана научна статия, която описва новооткрити протеини, които могат да свързват аминокиселини без наличие на генетични инструкции.
Ако клетката е завод за сглобяване на автомобили, то рибозомите са машините, които сглобяват протеини от аминокиселини по последователност описана от ДНК и информационна РНК, като междинен шаблон. Ако се появи проблем или нещо се обърка, веднага се появява екипът по качеството, който разглобява рибозомата, изхвърля генетичния шаблон и рециклира протеина с натрупаните грешки.
Но според огромен научен екип от университетите в Юта, Калифорния, Сан Франциско и Станфорд излиза, че поточната линия за синтез на протеини може да функционира и без генетичен материал. Те са открили неочакван механизъм за синтез на протеини, при който протеин, а не нормален генетичен шаблон определя коя аминокиселина да се добави към новосинтезиращия се протеин.
Виновникът за това е протеин означен катo Rqc2 , чиято функция е да спомага набирането на транспортна РНК към сайтовете на рибозомата. Преди незавършеният протеин да бъде „рециклиран“, Rqc2 кара рибозомата да добави две аминокиселини – аланин и треонин многократно. А причината е, че Rqc2 рибозомния комплекс свързва транспортни РНКи, които носят специфично тези две аминокиселини. И така поточната линия си функционира въпреки, че е изгубила своите инструкции и прихваща и добавя каквото може.
На снимката по-горе Rqc2 (жълто) свързва транспортна РНК (синьо), която добавя аминокиселини към частично синтезиран протеин (зелено). Комплексът е свързан с рибозомата (бяло). Най-вероятно тази опашка от двете аминокиселини аланин и треонин е сигнален код, който съобщава, че протеинът е дефектен и трябва да се разруши.
