Когато истината е неудобна и боли…

Скъпи приятели, простете, че отново ви занимавам с политически небивалици, но искам да ви зарадвам с една добра новина. За пръв път вероятно в България ще има осъден политик и то министър… Лошото е, че не заради корупция, кражби, мръсни сделки, убийство и други причина, а защото си позволи да каже истината. Да, в България, ако кажеш истината можеш да загазиш.  Парадоксално?
Да, говоря за случая с министър Москов, който се осмели да сподели, че смята да спре да праща свои служители, където биват бити редовно. По някаква странна случайност 80% от побоищата над лекари се случват в ромски квартали… Вече има роми, които се чувстват засегнати и са стартирали дела срещу него… Нима министърът е виновен, че съобщава факти? Нима истината може да дискриминира?

Но виновен ли е министър Москов? Естествено, че не е виновен! Някои хора май забравят, че най-малобройното малцинство в България е това на лекарите. Те постоянно изтичат от страната и Министърът на здравеопазването има право да направи каквото е нужно, за да запази лудите лекари, останали да работят в тези нечовешки условия. Лекарите не заслужават да бъдат бити, защото си вършат работата. Правозащитните организации сякаш забравят, че лекарите са малцинство. Защо Българският хелзински комитет не направи нещо, за да опази това малцинство? Нима ромското малцинство е по-застрашено?

Не ме разбирайте погрешно. Аз не съм ксенофоб, хомофоб, расист или някакъв друг изрод. Винаги съм заставал против тези с подобен характер, но не и срещу истината, дори да е грозна. Няма как да протестираш срещу истината… Мое лично мнение е, че здравеопазването не е право, с което си роден, особено ако не си плащаш, за да може то да функционира. Здравеопазването е услуга, дори привилегия, която получаваш срещу месечен (мизерен) абонамент. Всеизвестен факт е, че ромското население не плаща дължимото (и) към здравеопазването, но пък очаква да получи услуга на световно ниво и нищо по-малко. Ако не я получат следва физическа разправа. Е това не е ли лицемерие?

Но моето мнение не е от значение. От значение е фактът, че Москов реши да защити животите на лекарите, като им осигури работна среда без агресия. Това е ЗАДЪЛЖЕНИЕ на всеки работодател. Никой не е отказвал здравеопазване на малцинствата. Напротив, всеки е свободен да избере, в кое частно или държавно болнично заведение да отиде, да си ПЛАТИ и да бъде лекуван.

Но ме дразни повече лицемерното отношение на всички тези наши “либерали”. Познавам ги… Когато видят циганин на улицата те го подминават с презрение. Никой не пита този циганин как е, има ли храна на масата, има ли работа. Никой няма желание да му даде 5 лева, за да се нахрани. Либералната хуманност може да се види само на хартия, само по телевизията, само пред обективите под формата на възмущение, но не и под формата на реална помощ. Много западни институции и медии със седалища България осъдиха изказаната истина от Москов. Но сякаш забравихме как именно тези либерални западни страни (Англия, Франция, Германия, Испания) изселиха всички български роми обратно в България, защото просто не ги искат…  А къде е правото на свободно движение в Европа?

Подкрепям Москов и се надявам, че ще направи всичко необходимо, дори и да е крайно, за да защити лекарите ни! Европа може да не ни иска циганите, но лекарите ги приема доста гостоприемно!

В крайна смета и аз и циганите сме част от едно общество. Понякога обаче имам чувството, че отношенията ни са на паразитна основа…