Какво ще стане, ако Земята спре да се върти?

Земята се върти и ние се въртим заедно с нея. Но какво ще стане, ако Земята внезапно спре?

Първо ще… качите килограми. Но това е най-малкият ви проблем.

Въртенето на Земята е жизнено важно. Площта на Екватора и всички обекти на нея се въртят с невероятната скорост от 465 метра/секунда .  С придвижване по-близо до полюсите, скоростта на въртене на обектите намалява. В Сан Франциско например хората се въртят около оста на Земята с 368 метра/секуда.

Ние всички се въртим със Земята и затова натискането на някакви магически спирачки, които да спрат това действие моментално би било катастрофално… Всичко, което не е част от Земята и което не се намира на полюсите ще продължи да се движи със същата скорост. Представете си, че докато сте в градския транспорт и сте прав шофьорът реши рязко да набие спирачки. В глобалния случай обаче, ако това се случи всичко ще излети на изток със скорост от хиляди километри в час. Няма да можете да излетите директно в космоса, но тялото ви ще развие скоростта на 9.5 калибров куршум.  Тъй като атмосферата би намалила скоростта си по-плавно, хората в самолетите биха имали доста по-голям шанс да оцелеят. Астронавтите в космоса със сигурност ще оцелеят, но едва ли ще ги чака някой обратно вкъщи…  Магистралите ще се превърнат във входове на новите големи сметища и гробища, които преди това са били мегаполиси.

Хората живеещи в близост до полюсите може би биха добре, но само в началото. Силни ветрове, със скорост равна на ударната вълна от атомна бомба ще преминат по повърхността на земята и ще се отправят към атмосферата, където биха създали бури с невиждана сила. Самото триене на въздуха с висока скорост с обектите по земята (дървета, сгради) би предизвикало масови пожари, ерозия на почва и скали, пълно унищожение на всичко, което би устояло силата на вълната.

Слънцето ще замръзне на едно място в небето, тъй като дните вече няма да са по 24 часа. Тъй като планетата не се върти, магнитното поле също ще изчезне.  Без магнитно поле ще бъдем директно облъчвани от смъртоносни дози UV радиация. Океаните ще наводнят почти цялата суша, а на места ще има цунами вълни с километри височина.  След това водата би се отдръпнала към полюсите, тъй като там гравитацията е по-силна.  Самата планета би изменила физическата си форма до по-перфектна сфера, а не на геоид, който се дължи на самото въртене около оста. Евентуално океаните биха се върнали обратно, тъй като гравитацията би се изравнила във всяка точка.

За наше щастие промяната в скоростта е постепенна, Земята е прекалено голяма. Все едно да шофираш кола, на която и е нужно 6 часа и хиляди километри, за да направи един завой. Просто събитието не е достатъчно внезапно случващо се, за да го усетим.  Но промяната в скоростта е реална и тя ни кара да „тежим“ по-малко… заради инерцията.  Тъй като инерцията е свойство на масата, към която и ние сме част, без допълнителна сила задържаща ни на Земята ние бихме излетели в космоса, благодарение на инерцията. За наше щастие гравитацията ни дърпа към центъра на планетата. Ако нямаше инерция, тежестта на човек на екватора би била с 0.3% по-голяма. Ако Инерцията на планетата беше 17 пъти по-голяма, гравитацията и инерцията биха се неутрализирали взаимно – като резултат хората щяха да са безтегловни.

Малки промени на разпределение на масата на Земята причинени от земетресения, топене на ледници, създадени от човека язовири, дори ти изкачвайки се от първия до последния етаж на жилищната кооперация причиняваш промяна в скоростта на въртене на Земята. Също както при фигурното пързаляне, когато регулираш скоростта чрез отдалечаване или приближаване на ръцете към тялото.  Трябва да добавим и факта, че Луната създава вълни, които се движат в противоположна посока на тази на въртене на Земята. В резултат на всичко това Земята има непостоянна скорост, която обаче бавна намалява.  Въпреки, че тези промени са прекалено незначителни, в продължение на време те се натрупват.  След  140 000 000 години един ден няма да е с продължителност 24 часа, а 25… Това може да не ви се струва значително, но за да се предоставят важни услуги като GPS  са нужни прецизни инструменти за измерване на време. Затова учените използват устройства наречени атомни часовници.  Други учени измерват времето като наблюдават отдалечени звезди или квазари. Хората започват да измерват точно времето и денонощията през 1972 година и от тогава денонощието е удължено с цели 25 секунди.

The Day the Earth Stood Still 😀

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!