Наука

Защо “здравословното” хранене е мит, дори измама

Cart with products

С тази статия искам да ви успокоя за предстоящите празници, защото няма вредни храни. Просто хапвайте умерено и не прекалявайте!

Любимите ви храни ви убиват. Дори храни, които сте си мислили, че са безопасни за консумация всъщност унищожават вашето здраве, правят ви дебели и скъсяват живота ви.

Всички сме учени на подобни простотии.

Ако има грешна идея, която е вкоренена във фитнес и здравословните индустрии, това е, че някои храни са опасни за вас.

Този мит е толкова укрепнал, че се рекламира от всеки културист, до лекари и здравни специалисти.

Повечето книги за диети се основават на идеята, че лошите храни не ви позволяват да губите нежеланото тегло или бавят прогреса ви.

Няма съмнение, че това, което ядете  може да се отрази на вашето здраве и фигура. Но въпреки това, няма реални научни доказателства, които да доказват, че не можете да имате перфектна фигура и здраве докато си хапвате храните, които обичате.

Здравословното хранене не съществува

“Здравословно.”
“Чисто.”
“Безопасно.”

Това са думите, които хората използват, за да опишат храните, които вярват, че трябва да ядете. От другата страна стоят думите за храните, които не трябва да ядете:

“Нездравословно.”
“Опасни.”
“Нечисти.”

Най-големият проблем на “здравословното хранене”, е че “здравословно” няма реална дефиниция. Всеки вярва в различни храни, че са “нездравословни”.

Вегетарианците: месни продукти.

Веганите: всички продукти от животински произход.

Бодибилдъри: мляко, плодове и бял хляб.

Палео: захар, алкохол, някои зеленчуци, зърнени храни и други.

Правителството на САЩ: сатурирани мазнини, холестерол, червено месо, яйца, транс мазнини.
Ниско-въглехидратни: захари и други въглехидрати.

Хипита: изкуствени подсладители, сготвени храни, пакетирани храни, преработени храни.

Може да се каже, че всеки вид храна е за някого опасна.

Няма начин да се дефинира здравословното хранене, което означава, че няма как да се измери и количествено определи ефектът на подобни храни над здравето ви.  Няма и как да се сравни “здравословна диета” с останалите видове диети.

Общата концепция, която се споделя е, че има лоши храни, които трябва да се избягват или да се ограничат. Тази широка дефиниция може да се класифицира в две категории.

Двата вида здравословно хранене

  • Има добри и лоши храни и не трябва да ядете каквато и да е от лошите храни.
  • Има добри и лоши храни и трябва да ядеш само малко количество от лошите.

В тази статия ще разберете, защо подобни идеи са ирационални, ненаучни и нездравословни.

Първо ще разгледаме трите вероятни начина, по които храните могат да навредят на здравето ви, продължителността на живота и тялото. После ще видим кои храни изпълняват всички посочени критерии.
Защо няма добри или лоши храни.

Има само три начина, с които храната може да ви навреди:

  • Увеличаване излишъка от калории, които води до здравословни проблеми свързани с наднормено тегло.
  • Да причини дефицит на някои нутриенти.
  • Директно да повлиява на телесните функции.

Нека видим дали има храни, които да се вместват в някои от критериите.

Излишните калории

Няма доказателства, че която и да е храна ви кара да качвате килограми независимо от количеството на приети калории. Няма и доказателства, че която и да е храна може да ви помогне да загубите излишните килограми.

Единственият начин да загубите тегло е, ако горите повече калории отколкото приемате.

Всяка богата на калории храна технически е опасна за вас, ако прекалявате с нейната консумация.

Това включва пилешки гърди, картофи, зърнени храни и дори зеленчуци. Много хора смятат тези храни за здравословни, защото е много по-трудно да преядеш с тях отколкото  с бисквити например.

Поради тази причина някои хора смятат сладките, газираните напитки, чипсове за храни, които водят до надебеляване.

Ако храната ви е насищаща и ви задоволява, няма нищо лошо да си хапнете малко не толкова хранителни продукти.

За някои хора е доста трудно да ядат достатъчно, за да поддържат или да качат тегло. В тези случаи е нужно да се повиши калорийният прием, което може да е доста приятно имайки впредивд, че ще можете да си хапват колкото си искате сладки.  Въпреки това никой не смята сладоледа или бисквитките за животоспасяващи при хора страдащи от анорексия :(

Хората гледат на тези храни като нездравословни независимо от конктекста на тяхното използване или количествата.

Някои хора се притесняват и за дългосрочните ефекти на храната. Трябва да сте сигурни, че доставяте всички необходими нутриенти на тялото си, за да работи нормално и оптимално.

Нито една храна не предизвиква дефицит на хранителни вещества

Вторият начин по който храна може да бъде опасна е като замени богатите на хранителни вещества храни с такива, които предоставят “празни” калории.

Може би сте чели статии как повечето хора страдат от дефицит на нутриенти и как не можете да си позволите да приемате празни калории. Според тези статии храната ви трябва да е от източник богат на нутриенти, а дори и в този случай трябва да приемате суплементи.

За съжаление няма метод, система, дефиниция, които да определят коя храна е “хранителна”. Учени и диетолози са се опитвали многократно да създадат система, която да класира различните храни по хранителна стойност и ефикасност, но подобни начинания са завършвали без успех. Проблемът е, че всяка система е използвала ненаучни методи за класификация…

Правителството на САЩ все още е твърдо против всичко, което съдържа висока концентрация на сатурирани мазнини и овкусители. Други методи за класификация наблягат повече на съдържанието на антиоксиданти.

Вярно е, че някои храни са доста по-богати на хранителни вещества от други. Глазурата на тортата например няма същото качествено или количествено съдържание на нутриенти като това на ябълките. Докато основният ви калориен прием идва от богати на нутриенти  храни, няма доказателство, че не може да си набавите нужните микроелементи въпреки, че си похапвате малко празни калории.

Проучвания показват, че хората трябва да изядат около 20% от общите калории под формата на рафинирана захар, за да стане невъзможно задоволяването на нуждите от микроелементи. Повечето хора, които се грижат за здравето си не приемат повече от 20% от дневните калории от захарни източници.

Някои данни посочват, че дефицит на нутриенти могат да изпитват хора подложени на диета. Това е логично, тъй като те приемат много по-малко общо количество калории.

Хората често правят грешката да смятат, че определени храни са напълно лишени от нутриенти. Да вземем сладоледът например. Има множество научни статии, които описват потенциалните положителни здравословни ефекти на подобни млечни продукти. Само защото сметаната е замразена и смесена със захар, това не означава, че положителните качества на млякото са изчезнали.

Бялото брашно е друг пример. Хората смятат, че само защото е преработено, то е напълно лишено от ценни хранителни вещества. Самото брашно не е от най-богатите суровини на нутриенти, но все пак има някои налични в него. Освен това проучванията не са успели да го свържат с каквото и да е заболяване.

Иронично е и че проучвания са открили, че хора, които стриктно избягват някои храни или групи от храни, като бодибилдъри, атлети и други, страдат от дефицит на микронутриенти. Както винаги балансираното и умерено хранене е най-често научно подкрепяно.

Въпреки, че повечето хора знаят тези факти, те все още вярват, че някои храни са нездравословни.

Няма храна, която директно да вреди на здравето ви 

Третият мит е, че нездравословната храна директно вреди на здравето ви. Хората твърдят, че ще страдате по-малко, ако ядете по-малко  от тези храни, но въпреки количествата те все пак са опасни за вас.

Тук отново се сблъскваме с познатия парадокс. За различните групи хора различните продукти са опасни.

За веганите месото причинява рак.

За д-р Робърт Лъстинг и други фруктозата е отрова, която причинява наднормено тегло и уврежда черния дроб.

За правителствата сатурираните мазнини и холестеролът причиняват сърдечни проблеми.

Палео хората смятат, че зърнените храни, глутенът, преработените масла причиняват рак и всяко друго познато заболяване.

Микотоксини пък бликат от всичко, което ядете и ви правят дебели.

ГМО причинява рак и тумори.

Всички тези твърдения не са истина или се използват извън контекста. Всяка храна може да е вредна в огромни количества. Въпросът е дали тези храни причиняват вреда в количествата, които нормално консумирате в контекста на смесена диета.

Научно валидния отговор все още е твърдо НЕ.

Въпреки многобройните лъжливи проучвания, няма доказателства, че местото, червено или не, причинява рак, сърдечни заболявания или смърт. В контраст има много доказателства, които показват, че консумацията на червено месо може да подобри здравословното състояние на човек.

Фруктозата като цяло не е токсична, не причинява наднормено тегло или увреждания на черния дроб освен, ако не се приемат огромни количества. Няма и доказателства, че фруктозата е токсична в умерени количества или че причинява свръхпреяждане в сравнение със захарозата.

Консумиране на умерени количества захар не причинява понижаване на нивата на инсулин и не повлиява на способността на обработване на глюкоза, стига да си поддържате теглото и да не преяждате.

Все още няма доказателства, които да свързват умереното консумиране на холестерол и сатурирани мазнини със сърдечни заболявания.

Всяка храна може да причини сърдечни заболявания, ако доведе до наднормено тегло.

Има много малко доказателства, че омега-6 мастни киселини допринасят за възпалителни процеси.

Глутенът не е вреден за здрави хора и все още няма доказателства, че зърнените храни са вредни за здравето ви.

Все още няма доказателствата, че преработените или “изкуствени” храни са по-малко здравословни от “естествените” храни. Няма и ясно определение за това какво е “преработена” храна. Има много “преработени” храни, които имат доказан здравословен ефект като преработения суроватъчен протеин.

Няма доказателства, че концентрацията на микотоксините в диетите на хоратa от развитите страни има някакво негативно здравословно влияние.

Все още няма доказателства, че ГМО вредят на хората.

Има малко доказателства, че синтетичните транс мазнини може да бъдат вредни, но учените все още не са категорични. Въпреки това има доказателства, че някои естествено откривани транс мазнини като вакценова киселина могат да имат положителни здравословни ефекти.

Има и много специфични медицински причини поради, които трябва да избягваме някои храни. Под медицински причини не разбирайте хомеопатични такива, магически, акупунктураски, а ако лекар ви е поставил определена диагноза или пък сте алергичен.

Хора с фенилкетонурия трябва да избягват аспартам.

Хора с остра алергия към фъстъци трябва да ги избягват.

Хора със семейна хиперхолестеролемия трябва да избягват холестерол.

С изключение на подобни състояния, няма научни доказателства, които да сочат, че храните директно ни вредят.

Трябва да се спомене и че няма доказателства, че някои храни могат да засилят загубата на тегло при положение, че нямате промяна в приема на калории.

Някои атлети приемат до 20% от калориите си от чиста захар, но въпреки това телесните им мазнини са само 6 до 10%.

Ако се загледате в доказателствата, ще откриете всяка една храна обявена за опасна или токсична всъщност е безопасна за консумация в умерени или дори големи количества.

Всяка една храна може да бъде здравословна или нездравословна в различни ситуации. Това е нещо, което хората забравят, когато говорят за здравословни храни.

Здравословното хранене е измама

Това е измислица, която се рекламира от атлети, треньори, лекари, правителства, училища, автори на книги за диети и подобни.

Здравословното хранене няма обективна дефиниция или научна подкрепа.

Може да се смята, че в крайни случаи е и хранително разстройство.

Избягване на определена група храни без рационална причина е основен индикатор за заболяването  orthorexia nervosa. Не е учудващо, че често се среща сред атлети, диетолози и подобни.

Хората, които се тормозят с тежки хранителни режими и правила по-трудно поддържат постоянно теглото си.

Храната не прави хората дебели – преяждането го прави.

Литературни източници (научни статии):

  1. Orwell G. 1984: A Novel. New York, NY: Signet Classic; 1977.
  2. Hill JO. Understanding and addressing the epidemic of obesity: an energy balance perspective. Endocr Rev. 2006;27(7):750–761. doi:10.1210/er.2006-0032.
  3. Gibson SA. Dietary sugars intake and micronutrient adequacy: a systematic review of the evidence. Nutr Res Rev. 2007;20(2):121–131. doi:10.1017/S0954422407797846.
  4. Bulik CM, Berkman ND, Brownley KA, Sedway JA, Lohr KN. Anorexia nervosa treatment: a systematic review of randomized controlled trials. Int J Eat Disord. 2007;40(4):310–320. doi:10.1002/eat.20367.
  5. Onywera VO, Kiplamai FK, Boit MK, Pitsiladis YP. Food and macronutrient intake of elite kenyan distance runners. Int J Sport Nutr Exerc Metab. 2004;14(6):709–719.
  6. Brouns F, Saris WH, Stroecken J, et al. Eating, drinking, and cycling. A controlled Tour de France simulation study, Part I. Int J Sports Med. 1989;10 Suppl 1:S32–40. doi:10.1055/s-2007-1024952.
  7.  Miller GD, Drewnowski A, Fulgoni V, Heaney RP, King J, Kennedy E. It is time for a positive approach to dietary guidance using nutrient density as a basic principle. J Nutr. 2009;139(6):1198–1202. doi:10.3945/jn.108.100842.
  8. Fulgoni VL3, Keast DR, Drewnowski A. Development and validation of the nutrient-rich foods index: a tool to measure nutritional quality of foods. J Nutr. 2009;139(8):1549–1554. doi:10.3945/jn.108.101360.
  9. Kennedy E. Putting the pyramid into action: the Healthy Eating Index and Food Quality Score. Asia Pac J Clin Nutr. 2008;17 Suppl 1:70–74. Available at: http://apjcn.nhri.org.tw/server/APJCN/17%20Suppl%201//70.pdf.
  10. Drewnowski A. Defining nutrient density: development and validation of the nutrient rich foods index. J Am Coll Nutr. 2009;28(4):421S–426S. Available at: http://www.jacn.org/content/28/4/421S.full.pdf.
  11. Drewnowski A, Fulgoni V3. Comparing the nutrient rich foods index with “Go,” “Slow,” and “Whoa,” foods. J Am Diet Assoc. 2011;111(2):280–284. doi:10.1016/j.jada.2010.10.045.
  12.  Robbins RJ, Kwik-Uribe C, Hammerstone JF, Schmitz HH. Analysis of flavanols in foods: what methods are required to enable meaningful health recommendations? J Cardiovasc Pharmacol. 2006;47 Suppl 2:S110–8– discussion S119–21.
  13. Schroeter H, Heiss C, Spencer JPE, Keen CL, Lupton JR, Schmitz HH. Recommending flavanols and procyanidins for cardiovascular health: current knowledge and future needs. Mol Aspects Med. 2010;31(6):546–557. doi:10.1016/j.mam.2010.09.008.
  14. Livingstone MBE, Rennie KL. Added sugars and micronutrient dilution. Obes Rev. 2009;10 Suppl 1:34–40. doi:10.1111/j.1467-789X.2008.00563.x.
  15. ennie KL, Livingstone MBE. Associations between dietary added sugar intake and micronutrient intake: a systematic review. Br J Nutr. 2007;97(5):832–841. doi:10.1017/S0007114507617206.
  16. Ruxton CH, Garceau FJ, Cottrell RC. Guidelines for sugar consumption in Europe: is a quantitative approach justified? Eur J Clin Nutr. 1999;53(7):503–513.
  17. Murphy SP, Johnson RK. The scientific basis of recent US guidance on sugars intake. Am J Clin Nutr. 2003;78(4):827S–833S. Available at: http://ajcn.nutrition.org/content/78/4/827S.long.
  18. Gibson S, Boyd A. Associations between added sugars and micronutrient intakes and status: further analysis of data from the National Diet and Nutrition Survey of Young People aged 4 to 18 years. Br J Nutr. 2009;101(1):100–107. doi:10.1017/S0007114508981484.
  19. Dietary Reference Intakes for Energy, Carbohydrate, Fiber, Fat, Fatty Acids, Cholesterol, Protein, and Amino Acids (Macronutrients). National Academy of Sciences. Institute of Medicine. Food and Nutrition Board.; 2005. Available at: http://www.nal.usda.gov/fnic/DRI/DRI_Energy/energy_full_report.pdf.
  20. Guthrie JF, Morton JF. Food sources of added sweeteners in the diets of Americans. J Am Diet Assoc. 2000;100(1):43–51– quiz 49–50. doi:10.1016/S0002-8223(00)00018-3.
  21. Marriott BP, Olsho L, Hadden L, Connor P. Intake of added sugars and selected nutrients in the United States, National Health and Nutrition Examination Survey (NHANES) 2003-2006. Crit Rev Food Sci Nutr. 2010;50(3):228–258. doi:10.1080/10408391003626223.
  22. Pfeiffer CM, Sternberg MR, Schleicher RL, Haynes BMH, Rybak ME, Pirkle JL. The CDC’s Second National Report on Biochemical Indicators of Diet and Nutrition in the U.S. Population is a valuable tool for researchers and policy makers. J Nutr. 2013;143(6):938S–47S. doi:10.3945/jn.112.172858.
  23. Damms-Machado A, Weser G, Bischoff SC. Micronutrient deficiency in obese subjects undergoing low calorie diet. Nutr J. 2012;11:34. doi:10.1186/1475-2891-11-34.
  24. Pearce SH, Cheetham TD. Diagnosis and management of vitamin D deficiency. BMJ. 2010;340. doi:10.1136/bmj.b5664.
  25. Holick MF, Chen TC. Vitamin D deficiency: a worldwide problem with health consequences. Am J Clin Nutr. 2008;87(4):1080S–6S. Available at: http://ajcn.nutrition.org/content/87/4/1080S.long.
  26. Wang TJ, Pencina MJ, Booth SL, et al. Vitamin D deficiency and risk of cardiovascular disease. Circulation. 2008;117(4):503–511. doi:10.1161/CIRCULATIONAHA.107.706127.
  27. Kulie T, Groff A, Redmer J, Hounshell J, Schrager S. Vitamin D: an evidence-based review. J Am Board Fam Med. 2009;22(6):698–706. doi:10.3122/jabfm.2009.06.090037.
  28. Misra M, Pacaud D, Petryk A, Collett-Solberg PF, Kappy M. Vitamin D deficiency in children and its management: review of current knowledge and recommendations. Pediatrics. 2008;122(2):398–417. doi:10.1542/peds.2007-1894.
  29. Ford ES, Mokdad AH. Dietary magnesium intake in a national sample of US adults. J Nutr. 2003;133(9):2879–2882. Available at: http://jn.nutrition.org/content/133/9/2879.full.
  30. What We Eat in America, NHANES 2005-2006. U.S. Department of Agriculture; 2009. Available at: http://www.ars.usda.gov/SP2UserFiles/Place/12355000/pdf/0506/usual_nutrient_intake_vitD_ca_phos_mg_2005-06.pdf.
  31. McGregor RA, Poppitt SD. Milk protein for improved metabolic health: a review of the evidence. The Journal of Nutrition and Metabolism. 2013;10(46). Available at: http://www.nutritionandmetabolism.com/content/pdf/1743-7075-10-46.pdf.
  32.  Pachón H, Kancherla V, Handforth B, Tyler V, Bauwens L. Folic acid fortification of wheat flour: A cost-effective public health intervention to prevent birth defects in Europe. Nutrition Bulletin. 2013;38(2):201–209. doi:10.1111/nbu.12023.
  33. Giacco R, Pepa Della G, Luongo D, Riccardi G. Whole grain intake in relation to body weight: from epidemiological evidence to clinical trials. Nutr Metab Cardiovasc Dis. 2011;21(12):901–908. doi:10.1016/j.numecd.2011.07.003.
  34. Kleiner SM, Bazzarre TL, Litchford MD. Metabolic profiles, diet, and health practices of championship male and female bodybuilders. J Am Diet Assoc. 1990;90(7):962–967.
  35. Kleiner SM, Bazzarre TL, Ainsworth BE. Nutritional status of nationally ranked elite bodybuilders. Int J Sport Nur. 1994;4(1):54–69.
  36. Beals KA. Eating behaviors, nutritional status, and menstrual function in elite female adolescent volleyball players. J Am Diet Assoc. 2002;102(9):1293–1296.
  37. Heaney S, O’Connor H, Gifford J, Naughton G. Comparison of strategies for assessing nutritional adequacy in elite female athletes’ dietary intake. Int J Sport Nutr Exerc Metab. 2010;20(3):245–256.
  38. Beals KA, Manore MM. Nutritional status of female athletes with subclinical eating disorders. J Am Diet Assoc. 1998;98(4):419–425. doi:10.1016/S0002-8223(98)00096-0.
  39.  Economos CD, Bortz SS, Nelson ME. Nutritional practices of elite athletes. Practical recommendations. Sports Med. 1993;16(6):381–399.
  40.  Setnick J. Micronutrient deficiencies and supplementation in anorexia and bulimia nervosa: a review of literature. Nutr Clin Pract. 2010;25(2):137–142. doi:10.1177/0884533610361478.
  41. Dietary Guidelines for Americans 2010. U.S. Department of Agriculture. U.S. Department of Health and Human Services; 2010. Available at: http://www.health.gov/dietaryguidelines/dga2010/DietaryGuidelines2010.pdf.
  42.  Lichtenstein AH, Appel LJ, Brands M, et al. Diet and lifestyle recommendations revision 2006: a scientific statement from the American Heart Association Nutrition Committee. Circulation. 2006;114(1):82–96. doi:10.1161/CIRCULATIONAHA.106.176158.
  43. Genkinger JM, Koushik A. Meat Consumption and Cancer Risk. PLoS Med. 2007;4(12):e345. doi:10.1371/journal.pmed.0040345.
  44.  Pan A, Sun Q, Bernstein AM, et al. Red meat consumption and mortality: results from 2 prospective cohort studies. Arch Intern Med. 2012;172(7):555–563. doi:10.1001/archinternmed.2011.2287.
  45.  Roussell MA, Hill AM, Gaugler TL, et al. Beef in an Optimal Lean Diet study: effects on lipids, lipoproteins, and apolipoproteins. Am J Clin Nutr. 2012;95(1):9–16. doi:10.3945/ajcn.111.016261.
  46. eauchesne-Rondeau E, Gascon A, Bergeron J, Jacques H. Plasma lipids and lipoproteins in hypercholesterolemic men fed a lipid-lowering diet containing lean beef, lean fish, or poultry. Am J Clin Nutr. 2003;77(3):587–593. Available at: http://ajcn.nutrition.org/content/77/3/587.long.
  47. White JS. Straight talk about high-fructose corn syrup: what it is and what it ain’t. Am J Clin Nutr. 2008;88(6):1716S–1721S. doi:10.3945/ajcn.2008.25825B.
  48. Melanson KJ, Angelopoulos TJ, Nguyen V, Zukley L, Lowndes J, Rippe JM. High-fructose corn syrup, energy intake, and appetite regulation. Am J Clin Nutr. 2008;88(6):1738S–1744S. doi:10.3945/ajcn.2008.25825E.
  49. Livesey G. Fructose ingestion: dose-dependent responses in health research. J Nutr. 2009;139(6):1246S–1252S. doi:10.3945/jn.108.097949.
  50. Livesey G, Taylor R. Fructose consumption and consequences for glycation, plasma triacylglycerol, and body weight: meta-analyses and meta-regression models of intervention studies. Am J Clin Nutr. 2008;88(5):1419–1437. Available at: http://ajcn.nutrition.org/content/88/5/1419.long.
  51. Brynes AE, Frost GS. Increased sucrose intake is not associated with a change in glucose or insulin sensitivity in people with type 2 diabetes. Int J Food Sci Nutr. 2007;58(8):644–651. doi:10.1080/09637480701395523.
  52. Lewis AS, McCourt HJ, Ennis CN, et al. Comparison of 5% versus 15% sucrose intakes as part of a eucaloric diet in overweight and obese subjects: effects on insulin sensitivity, glucose metabolism, vascular compliance, body composition and lipid profile. A randomised controlled trial. Metab Clin Exp. 2013;62(5):694–702. doi:10.1016/j.metabol.2012.11.008.
  53. Black RNA, Spence M, McMahon RO, et al. Effect of eucaloric high- and low-sucrose diets with identical macronutrient profile on insulin resistance and vascular risk: a randomized controlled trial. Diabetes. 2006;55(12):3566–3572. doi:10.2337/db06-0220.
  54. Volk MG. An examination of the evidence supporting the association of dietary cholesterol and saturated fats with serum cholesterol and development of coronary heart disease. Altern Med Rev. 2007;12(3):228–245. Available at: http://www.altmedrev.com/publications/12/3/228.pdf.
  55. Colpo A. LDL Cholesterol: Bad” Cholesterol, or Bad Science? Journal of American Physicians and Surgeons. 2005;10:83–39. Available at: http://www.jpands.org/vol10no3/colpo.pdf.
  56. Mozaffarian D, Micha R, Wallace S. Effects on coronary heart disease of increasing polyunsaturated fat in place of saturated fat: a systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials. PLoS Med. 2010;7(3):e1000252. doi:10.1371/journal.pmed.1000252.
  57. Micha R, Mozaffarian D. Saturated fat and cardiometabolic risk factors, coronary heart disease, stroke, and diabetes: a fresh look at the evidence. Lipids. 2010;45(10):893–905. doi:10.1007/s11745-010-3393-4.
  58. Bonthuis M, Hughes MCB, Ibiebele TI, Green AC, van der Pols JC. Dairy consumption and patterns of mortality of Australian adults. Eur J Clin Nutr. 2010;64(6):569–577. doi:10.1038/ejcn.2010.45.
  59. Kratz M, Baars T, Guyenet S. The relationship between high-fat dairy consumption and obesity, cardiovascular, and metabolic disease. Eur J Nutr. 2013;52(1):1–24. doi:10.1007/s00394-012-0418-1.
  60. Goldbohm RA, Chorus AMJ, Galindo Garre F, Schouten LJ, van den Brandt PA. Dairy consumption and 10-y total and cardiovascular mortality: a prospective cohort study in the Netherlands. Am J Clin Nutr. 2011;93(3):615–627. doi:10.3945/ajcn.110.000430.
  61. Huth PJ, Park KM. Influence of dairy product and milk fat consumption on cardiovascular disease risk: a review of the evidence. Adv Nutr. 2012;3(3):266–285. doi:10.3945/an.112.002030.
  62. Kratz M. Dietary cholesterol, atherosclerosis and coronary heart disease. Handb Exp Pharmacol. 2005;(170):195–213.
  63.  Siri-Tarino PW, Sun Q, Hu FB, Krauss RM. Meta-analysis of prospective cohort studies evaluating the association of saturated fat with cardiovascular disease. Am J Clin Nutr. 2010;91(3):535–546. doi:10.3945/ajcn.2009.27725.
  64.  Astrup A, Dyerberg J, Elwood P, et al. The role of reducing intakes of saturated fat in the prevention of cardiovascular disease: where does the evidence stand in 2010? Am J Clin Nutr. 2011;93(4):684–688. doi:10.3945/ajcn.110.004622.
  65. Baum SJ, Kris-Etherton PM, Willett WC, et al. Fatty acids in cardiovascular health and disease: a comprehensive update. J Clin Lipidol. 2012;6(3):216–234. doi:10.1016/j.jacl.2012.04.077.
  66. Hession M, Rolland C, Kulkarni U, Wise A, Broom J. Systematic review of randomized controlled trials of low-carbohydrate vs. low-fat/low-calorie diets in the management of obesity and its comorbidities. Obes Rev. 2009;10(1):36–50. doi:10.1111/j.1467-789X.2008.00518.x.
  67. Johnson GH, Fritsche K. Effect of dietary linoleic acid on markers of inflammation in healthy persons: a systematic review of randomized controlled trials. J Acad Nutr Diet. 2012;112(7):1029–41– 1041.e1–15. doi:10.1016/j.jand.2012.03.029.
  68. Bizzaro N, Tozzoli R, Villalta D, Fabris M, Tonutti E. Cutting-edge issues in celiac disease and in gluten intolerance. Clin Rev Allergy Immunol. 2012;42(3):279–287. doi:10.1007/s12016-010-8223-1.
  69. Ye EQ, Chacko SA, Chou EL, Kugizaki M, Liu S. Greater whole-grain intake is associated with lower risk of type 2 diabetes, cardiovascular disease, and weight gain. J Nutr. 2012;142(7):1304–1313. doi:10.3945/jn.111.155325.
  70. Bouchenak M, Lamri-Senhadji M. Nutritional quality of legumes, and their role in cardiometabolic risk prevention: a review. J Med Food. 2013;16(3):185–198. doi:10.1089/jmf.2011.0238.
  71. Krissansen GW. Emerging health properties of whey proteins and their clinical implications. J Am Coll Nutr. 2007;26(6):713S–23S.
  72. Yalcin AS. Emerging therapeutic potential of whey proteins and peptides. Curr Pharm Des. 2006;12(13):1637–1643.
  73. Shephard GS. Impact of mycotoxins on human health in developing countries. Food Addit Contam Part A Chem Anal Control Expo Risk Assess. 2008;25(2):146–151. doi:10.1080/02652030701567442.
  74.  Milicevic DR, Skrinjar M, Baltic T. Real and perceived risks for mycotoxin contamination in foods and feeds: challenges for food safety control. Toxins (Basel). 2010;2(4):572–592. Available at: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3153222/.
  75. Levi C. Mycotoxins in coffee. J Assoc Off Anal Chem. 1980;63(6):1282–1285.
  76. vander Stegen G, Jorissen U, Pittet A, et al. Screening of European coffee final products for occurrence of ochratoxin A (OTA). Food Addit Contam. 1997;14(3):211–216. doi:10.1080/02652039709374518.
  77. Safety and nutritional assessment of GM plants and derived food and feed: the role of animal feeding trials. Food Chem Toxicol. 2008;46 Suppl 1:S2–70. doi:10.1016/j.fct.2008.02.008.
  78.  Joudrier P. [Food safety of GMOs]. J Soc Biol. 2009;203(4):337–344.
  79.  Mozaffarian D, Aro A, Willett WC. Health effects of trans-fatty acids: experimental and observational evidence. Eur J Clin Nutr. 2009;63 Suppl 2:S5–21. doi:10.1038/sj.ejcn.1602973.
  80. Chardigny J-M, Destaillats F, Malpuech-Brugere C, et al. Do trans fatty acids from industrially produced sources and from natural sources have the same effect on cardiovascular disease risk factors in healthy subjects? Results of the trans Fatty Acids Collaboration (TRANSFACT) study. Am J Clin Nutr. 2008;87(3):558–566. Available at: http://ajcn.nutrition.org/content/87/3/558.long.
  81.  Gebauer SK, Chardigny J-M, Jakobsen MU, et al. Effects of ruminant trans fatty acids on cardiovascular disease and cancer: a comprehensive review of epidemiological, clinical, and mechanistic studies. Adv Nutr. 2011;2(4):332–354. Available at: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3125683/.
  82. Mozaffarian D, Clarke R. Quantitative effects on cardiovascular risk factors and coronary heart disease risk of replacing partially hydrogenated vegetable oils with other fats and oils. Eur J Clin Nutr. 2009;63 Suppl 2:S22–33. doi:10.1038/sj.ejcn.1602976.
  83. Mensink RP, Zock PL, Kester ADM, Katan MB. Effects of dietary fatty acids and carbohydrates on the ratio of serum total to HDL cholesterol and on serum lipids and apolipoproteins: a meta-analysis of 60 controlled trials. Am J Clin Nutr. 2003;77(5):1146–1155. Available at: http://ajcn.nutrition.org/content/77/5/1146.long.
  84. Teegala SM, Willett WC, Mozaffarian D. Consumption and health effects of trans fatty acids: a review. J AOAC Int. 2009;92(5):1250–1257.
  85. Wallace SK, Mozaffarian D. Trans-fatty acids and nonlipid risk factors. Curr Atheroscler Rep. 2009;11(6):423–433.
  86. Field CJ, Blewett HH, Proctor S, Vine D. Human health benefits of vaccenic acid. Appl Physiol Nutr Metab. 2009;34(5):979–991. doi:10.1139/H09-079.
  87. Butchko HH, Stargel WW, Comer CP, et al. Aspartame: review of safety. Regul Toxicol Pharmacol. 2002;35(2 Pt 2):S1–93.
  88. Rubio-Tapia A, Hill ID, Kelly CP, Calderwood AH, Murray JA. ACG Clinical Guidelines: Diagnosis and Management of Celiac Disease. Am J Gastroenterol. 2013;108(5):656–676. doi:10.1038/ajg.2013.79.
  89.  Al-Ahmed N, Alsowaidi S, Vadas P. Peanut Allergy: An Overview. Allergy, Asthma & Clinical Immunology. 2008;4(4):139–143. Available at: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2868887/.
  90.  Robinson JG. Management of familial hypercholesterolemia: a review of the recommendations from the national lipid association expert panel on familial hypercholesterolemia. J Manag Care Pharm. 2013;19(2):139–149.
  91. Accurso A, Bernstein R, Dahlqvist A, et al. Dietary carbohydrate restriction in type 2 diabetes mellitus and metabolic syndrome: time for a critical appraisal. Nutr Metab (Lond). 2008;5(1):9.
  92. Surwit RS, Feinglos MN, McCaskill CC, et al. Metabolic and behavioral effects of a high-sucrose diet during weight loss. Am J Clin Nutr. 1997;65(4):908–915. Available at: http://ajcn.nutrition.org/content/65/4/908.full.pdf.
  93. Janas-Kozik M, Zejda J, Stochel M, Brozek G, Janas A, Jelonek I. [Orthorexia--a new diagnosis?]. Psychiatr Pol. 2012;46(3):441–450.
  94.  Higgs JF, Goodyer IM, Birch J. Anorexia nervosa and food avoidance emotional disorder. Arch Dis Child. 1989;64(3):346–351. Available at: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1791897/.
  95. Masheb RM, Grilo CM. Binge eating disorder: a need for additional diagnostic criteria. Compr Psychiatry. 2000;41(3):159–162. doi:10.1016/S0010-440X(00)90041-5.
  96. Alvarenga MS, Martins MCT, Sato KSCJ, Vargas SVA, Philippi ST, Scagliusi FB. Orthorexia nervosa behavior in a sample of Brazilian dietitians assessed by the Portuguese version of ORTO-15. Eat Weight Disord. 2012;17(1):e29–35.
  97.  Barthels F, Pietrowsky R. [Orthorectic eating behaviour - nosology and prevalence rates]. Psychother Psychosom Med Psychol. 2012;62(12):445–449. doi:10.1055/s-0032-1312630.
  98.  Donini LM, Marsili D, Graziani MP, Imbriale M, Cannella C. Orthorexia nervosa: a preliminary study with a proposal for diagnosis and an attempt to measure the dimension of the phenomenon. Eat Weight Disord. 2004;9(2):151–157.
  99.  Eriksson L, Baigi A, Marklund B, Lindgren EC. Social physique anxiety and sociocultural attitudes toward appearance impact on orthorexia test in fitness participants. Scand J Med Sci Sports. 2008;18(3):389–394. doi:10.1111/j.1600-0838.2007.00723.x.
  100. Fidan T, Ertekin V, Isikay S, Kirpinar I. Prevalence of orthorexia among medical students in Erzurum, Turkey. Compr Psychiatry. 2010;51(1):49–54. doi:10.1016/j.comppsych.2009.03.001.
  101. Hepworth K. Eating disorders today–not just a girl thing. J Christ Nurs. 2010;27(3):236–41– quiz 242–3.
  102. Kinzl JF, Hauer K, Traweger C, Kiefer I. Orthorexia nervosa in dieticians. Psychother Psychosom. 2006;75(6):395–396. doi:10.1159/000095447.
  103.  Segura-Garcia C, Papaianni MC, Caglioti F, et al. Orthorexia nervosa: a frequent eating disordered behavior in athletes. Eat Weight Disord. 2012;17(4):e226–33. doi:10.3275/8272.
  104. Meule A, Westenhofer J, Kubler A. Food cravings mediate the relationship between rigid, but not flexible control of eating behavior and dieting success. Appetite. 2011;57(3):582–584. doi:10.1016/j.appet.2011.07.013.
  105.  Meule A, Papies EK, Kubler A. Differentiating between successful and unsuccessful dieters. Validity and reliability of the Perceived Self-Regulatory Success in Dieting Scale. Appetite. 2012;58(3):822–826. doi:10.1016/j.appet.2012.01.028.
  106.  Stewart TM, Williamson DA, White MA. Rigid vs. flexible dieting: association with eating disorder symptoms in nonobese women. Appetite. 2002;38(1):39–44.
Share this Story

Подобни публикации

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Харесайте ни във facebook

За biologist

I fucking love science! Микробиолог, science enthusiast, по дефиниция на БГ законодателството се водя "млад учен", просто любопитен. Геймър, меломан, киноман. MARVEL FAN! Млад съм, което явно за много хора е проблем. За други щеше да е проблем, ако бях брадат старец :D Няма угодия. https://www.facebook.com/munroe90

Статии в снимки