Какво ще стане, ако спрем да пием вода?

Всеки един жив организъм, който познаваме се нуждае от вода, за да оцелее. Именно това е причината защо толкова усилено търсим вода на други планети из Вселената.

Разбира се, когато кажем вода имаме впредвид всички течности, които съдържат вода като сокове, кола или чай.

Също както изпитваме нужда да дишаме, жаждата е всъщност инстинкт за оцеляване.  Водната молекула е съединението, което се среща в най-големи количества в тялото ни – 65% от възрастния организъм. Като универсален разтворител, водата регулира температурата ни, пренася нутриенти и хормони, лубрикира очите ни и т.н.

Всеки ден продуцираме по около 1.5 литра урина, губим още по един литър от потене, дишане и акане. Това означава, че е изключително важно тялото постоянно да запълва липсващите количества.

Центърът за жажда в мозъка се намира в хипоталамуса и постоянно използва сензори в кръвоносните съдове, за да следи концентрацията на соли като натрий и хлор и други фактори. Например, ако се потите, обемът на кръвта и кръвното налягане намаляват. Мозъкът забелязва тази промяна и създава усещането за жажда.
Но какво става, ако не можете да задоволите тази нужда?

Първичните признаци за дехидратиране са пресъхване на устата, жълто-оранжев цвят на урината и силна миризма. Липсата на вода започва да се отразява и на мозъка. Може да се почувствате замаяни, да имате бавни реакции и намалена способност да усещате болка. Всъщност, когато сте дехидратирани, мозъчната тъкан буквално се свива.

В изследвания, които изучават дехидратирани срещу хидратирани индивиди при поставена една и съща задача на дехидратираните участници им е нужно повече усилия и кислород, за да се справят.

След 1-2 дни без вода ще спрете да уринирате, ще изпитвате затруднение да преглъщате, ще изпитвате мускулни спазми и най-вероятно ще страдате от главоболие.  Като цяло тялото ви може да оцелее доста по-дълго без да се храни. Ако все още не приемете вода ще започнете да халюцинирате и ще имате увредена мозъчна функция. Тялото ще спре кръвотечението към кожата ви, за да спре загубата на топлина, но това ще доведе до повишаване на вътрешната температура.

След 3 до 5 дни органите ви ще спират да функционират един по един, докато най-накрая и мозъкът ви спре да функционира.

За разлика от огромното количество кислород, питейната вода е само 2.5% от общото количество на Земята. Концентрирана е в ледници, планински шапки и подземни води, което означава, че по-малко от 1% от водата на планетата е достъпна за пиене. По-голямата част от тази питейна вода се използва за отглеждане на селскостопански култури. Само в САЩ се използват над 500 милиарда литра всеки ден, за да се напояват насажденията. Още толкова вода се използва за охлаждане на електрическите централи.  В същото време все по-голямо количество вода се замърсява и не става годна за пиене, около 700 милиона души нямат достъп до питейна вода.

Учените се опитват да разрешат този проблем – опитват се да премахнат солта от морската вода, да намерят достъп до дълбоки подземни води, създават високотехнологични системи за филтрация. NASA пък са създали космическа технология, която прави урината по-чиста дори от водата, която пием.
Но не можем да разчитаме само на науката и технологиите. Може би решението зависи от нас като вид, който трябва да разбере и осмисли тази реална глобална водна криза. Просто трябва да спрем да хабим водата! Все пак не само хората имат нужда от нея…

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!