Да запишеш книгата си в ДНК

Биолозите са на път да променят дигиталната ера и дори да изместят конвенционалните дигитални устройство за пренос и съхранение на данни. През 2013 година Европейският институт по биоинформатика направи нещо доста интересно. Те успяха да запишат дигитална информация в ДНК:

• Всички 154 сонета на Шекспир.
• Статията на Уотсън и Крийк от 1953 година описваща структурата на ДНК.
• 26 секунден аудио файл с речта на Мартин Лутър Кинг – “I have a dream” от 1963 година.
• Средна снимка по размер на Института по биоинформатика.
• Файл описващ алгоритъма на компресия използван в този експеримент.

След конверсията учените изпращат тази необикновена ДНК от САЩ до Германия, където данните са разчетени, а файловете възстановени напълно. Така се доказва, че ДНК е отлична среда за съхранение на информация, лесно се съхранява при не трудни за поддръжка условия, тя е компакта, може да се транспортира без специални мерки за съхранение и има изключително дълъг живот.

Друго интересно постижение е от лятото на 2012 година, когато харвардският генетик Жорж Чърч издава новата си книга Regenesis: How Synthetic Biology Will Reinvent Nature and Ourselves в тираж от 70 000 000 000 копия. Всъщност я издава не на хартиен носител, а я записва в ДНК. Големината на записаната информация е равна на 5.5 петабита или 700 терабайта, като масата на самата ДНК е само 1 грам. Тези 700 терабайта са равни на 14 000 Blueray диска с вместимост 50 GB. Или пък са равни на 233 харддиска с вместимост 3TB, които ще имат и маса от около 151 килограма.

Идеалното приложение на ДНК е използването й за архивиране. В момента от всякъде ни залива огромно количество информация, която трябва да бъде записана и съхраняване, а съвременните технологии изискват все повече ресурси…